Някаква част от мен никак не е доволна, че толкова се привързах към Сю. Но вината не е нейна. Проблемът е мой. Трябва да се отдръпна от нея. Разбирам го, но не искам. Разбирам, че Джон също е прав. Ще бъде болезнено, ако се наложи да дръпна спусъка; ще ме боли при гледката на тези ръце, прострени безжизнено на земята. Щях да я сънувам. Това също ми е известно. Може би накрая щеше да се наложи отново да дръпна спусъка, за да престанат сънищата.
Борех се да си пробия път през мрачните представи към усещането и уханието на съвсем жизненото й тяло.
— Добре ли се забавлява? — попитах сънливо и се прозях.
Долових усмивката в гласа й.
— Страхотно! Толкова съм ти благодарна, че успя да го уредиш. Линда и Елън си ги бива. Но Керъл е малко странна.
В гласа й прозвуча напрегнатост, която ме застави да се претърколя и да се взра в лицето й. Вперих поглед в стреснатите й очи и поклатих глава.
— Чух за това. Не го е направил той.
Дишането й се учести.
— Керъл се кълне, че е той. Просто отива и го убива. Чувства се притисната и се бои за живота си — изражението на Сю красноречиво говореше, че тя наистина се страхува за нея.
Леко се намръщих.
— Керъл дрънка прекалено много. Но Луи е луд за нея. Винаги е бил. Никога не би й сторил това. Дори ще се опита да издири хлапето и да й го върне, ако толкова го иска.
Изумление прекоси чертите й и погъделичка ноздрите ми. Челюстта й увисна.
— Той би ли постъпил така? По нейните думи е истинско чудовище.
— Не ме разбирай погрешно — отвърнах сериозно. — Луи е чудовище. Ако не обичаше Керъл, щеше да ликвидира хлапето. Не става дума, че е неспособен на това.
— О! — гласът й прозвуча тихичко и неуверено. Изведнъж ми хвърли сърдит поглед и леко ме блъсна в гърдите. — Но ти не си ми казал, че си ходил с Линда.
Изненадах се. Никога не ми беше идвало наум. Сега, като се замисля, може би е трябвало.
— Знаеш ли, не ми е хрумвало дори за миг. Има ли някакво значение?
— Беше странно. Когато дойде и огледа къщата, направо изпадна в захлас. Трябваше да надзърне във всяка стая и непрекъснато си мърмореше под носа „Това е Тара. О, господи! Това е Тара!“ После се обърна към мен: „Леле, Тони добре се грижи за теб!“
Разсмях се. Не се бях сетил за възможността Линда да си помисли, че аз съм купил къщата за Сю, но очаквах да я порази.
— Опитах се да й обясня, че къщата си е моя, но тя само кимаше по онзи странен начин. Нали разбираш, сякаш искаше да каже: „Да бе, сигурно е твоя.“ После подхвърли, че навярно наистина много ме харесваш, защото не си харчил толкова за никоя след нея.
Потръпнах. Но и в този случай бе по-добре да кажа истината.
— Ясно, разбрах намека. Линда и аз бяхме заедно в продължение на няколко години. После се разделихме. — Свих рамене да покажа, че не е кой знае какво. Но в действителност решението беше трудно. Бях съжалявал в продължение на месеци. — С нея имаме различни ценности. Тя иска пари и власт, аз исках някоя, с която да ми е добре. Тези цели се изключват взаимно. Хвана се с Кармине. Подхождат си по-добре.
— Толкова е хубава и забавна. Никога ли не си съжалявал, че сте се разделили?
Дарих я със сърдечна усмивка. Още бе свенлива.
— Чувстваш се като врабче сред ято пауни, а?
Кимна.
— Те всичките са просто великолепни.
Нямаше никакво съмнение, че ревнува. Подуших го — пипер, но по-близо до едрите люспи и семки на кайенския пипер, като този, с който поръсвам пицата си.
Пресегнах се и докоснах лицето й. Тя се притисна към ръката ми.
— Те са трофеи, мила, и всички много добре го знаят. — Долепих я към гърдите си и заговорих в косите й: — Ако исках трофей, щях да бъда с някоя от тях. Но на мен са ми нужни ум и характер. Красивата външност не е вечна. Някой ден Кармине, Луи и Айра ще поискат да ги сменят с по-нов модел — тъжно е, но е факт.
Стегнах още повече прегръдката си. Миризмата й, толкова близо, пробуди нещо в мен. Нещо, което ме накара да се замисля за дом, за сигурност, за вечност. Овладях се с усилие. Харесваше ми да бъда сам. За съжаление, колкото повече се опитвах да убедя себе си, че искам да остана сам, толкова повече надушвах собствените си лъжи.
— А ти какво искаш? — попита тя с въздишка.
Замислих се върху думите на Майк — постоянна връзка. Това ли исках? Просто не знам. Целунах косата й.