Пътьом се отбих в един магазин. Стигнах рано до търговския център и го обиколих, като се вмъкнах в магазин за подаръци, откъдето купих картичка и бонбони за Сю. Пликът в ръцете ми ме правеше по-незабележим. Не разпознах нито едно цивилно ченге и никой от охраната на центъра не прояви интерес към мен. Нищо чудно. Днес бях рус, имах мустаци и носех спортна шапка.
Когато Скоти се появи, аз го проследих от разстояние. Беше изнервен — поне това бе очевидно. Не бях достатъчно близо да подуша емоциите му, но жестовете му недвусмислено издаваха напрежение.
Извадих късмет. Спря се да завърже връзката на маратонката си и подпря крак на една пейка. Чудех се как да осъществя плана си. Беше се наредил на опашката пред сергията за гевреци, купи си топъл осолен геврек и го удави в кетчуп, преди да седне.
Запътих се директно към него и го потупах по рамото. Подскочи цял метър.
— Ей, хлапе, забрави си мобилния телефон. — Поставих върху масата телефона с предплатена карта, който бях купил в града, с дисплея надолу.
Внезапно подуших миризмата му — болезненият първичен страх се примеси с карамфил, когато позна гласа ми. Шокът от изненадата бе достатъчен да ми каже, че не е изнервен заради възможен капан, а защото се боеше да се срещне с мен лично. Толкова го бях впечатлил. Добре де, почувствах се леко поласкан.
Не изчаках отговора му. Отдалечих се, докато стреснато зяпаше телефона. В отражението на една от витрините наоколо забелязах, че го взема и го върти в ръцете и. Видя жълтото листче с трите печатно написани думи. „Тръгвай. Пет минути.“
Излязох от търговския център. Момчето е умно. Прецених, че ще разбере. И двамата сме в един бизнес. Не можем да си позволим среща.
Отидох до „Камарото“, което бях заел от Кармине, настаних се вътре и зачаках. Когато часовниковата стрелка отброи последната секунда от петминутния срок, натиснах скоростомера, който щеше да включи телефона му.
Гласът му бе предпазлив, когато отговори:
— Ало?
— Какво може да е толкова важно, че налага да си говорим, Скоти? — На фона долавях усилващ се и затихващ рев. Заслушах се внимателно. Ясно. Беше на площадката за скейтборд. Добър избор. Там можеше незабавно да разпознае цивилно ченге.
Запалих колата и подкарах по магистралата.
— Човече, това беше яко, господин Джодоне! — възкликна той. — Отначало дори не ви познах! Харесва ми идеята с мобилния.
— Радвам се, че я одобряваш. Щом свършим разговора, унищожи апарата. Аз ще сторя същото — обясних безизразно, но бях доволен, че не се обърна към мен с „Тони“. Още не го беше заслужил. — Какъв е проблемът?
Заговори за работа. Такъв си е Скоти — не може изведнъж да превключи или изключи.
— Появил се е нов талант. Говори се, че поръчката е шефът ти.
Това привлече вниманието ми. Откъде, по дяволите, Скоти ще знае за нов наемен убиец, при това по следите на Кармине?
Навярно бе приел мълчанието ми като знак за недоверие, защото продължи:
— Имам приятелка, която работи по улиците. Новият тип си пада по агнешко, а тя изглежда малка, така че прекарва известно време с нея. И аз също. Онзи говори насън и тя чула думите му.
— Какво й пука на нея, че може да се случи нещо на Кармине? Пък и на теб?
— Не й пука. Каза ми, защото знае с какво се занимавам, а онзи е конкуренция. Предполагам, че тя ме харесва.
Опита се да ми го пробута като обяснение. Лошо.
— Ти какво печелиш от цялата работа?
За момент се възцари мълчание. Чувах дишането му. Искаше ми се да мога да го помириша. Гласът му премина в шепот:
— Онзи ден се провалих. Мишената хукна да бяга, защото се уплаши. Не е редно хората да се плашат от деца — беше разтревожен и малко стреснат от факта.
Вече не е дете. Тийнейджърите ужасно стряскат хората. Скоти навлизаше в нов период от живота си.
— Както и да е — продължи той, — надявам се, че ако информацията е полезна, в замяна ще ми покажеш това-онова. Нови методи.
Ясно. Искаше да научи за пистолетите. Трябваше да престане да действа отблизо.
— Е, и? — притиснах го аз.
— И… — призна той неохотно — ако Леоне е мъртъв, не може да ми предостави работа. Той е единственият печен в този град със скапани хленчовци, които всъщност не искат добре свършена работа.