— Това е домашният му телефон. Обади му се.
Когато отказа да срещне погледа ми, докоснах рамото й. Овладях познатото усещане, което стегна слабините ми. Тя внезапно вдигна очи и се задъха от допира.
— Обади му се, Сю. Моля те.
С благодарност попи от силата ми и кимна. Неуверено, но кимна.
Потеглих с рев, а тя стоеше сама и изоставена в кръга светлина.
Отидох у Ник. Нуждаех се от място, където да се почувствам у дома. Групата бе започнала да свири и се вихреше, когато решително влязох вътре. Беше претъпкано. Порив на вятъра тръшна вратата зад гърба ми и разтресе прозорците.
— Ей, ще събориш къщата! — възкликна Джоко, докато примъквах единствения свободен стол и го придърпах до бара. — Още не съм изплатил заведението.
Много смешно. Изгледах го ядосано. Един поглед към лицето ми му беше достатъчен да го накара да вдигне вежди. Грабна малка чашка за шотове с едната ръка и бутилка „Мейкърз Марк“ с другата. Разчупи дебелия печат от червен восък и наля карамелената течност в чашката, като спря почти на ръба.
Без да промълвя и дума, грабнах чашата и внимателно я поднесох към устните си. Излях я в гърлото си, но забравих първо да си поема дъх. Алкохолът ме опари и почти влезе в кривото гърло. Не исках да се закашлям. Тялото ми потръпна, затворих очи и вдишах дълбоко. Топлината се разля по гърдите ми и се разпростря към стомаха. Когато отново отворих очи, чашата беше пълна. В ъгълчето на устата ми заигра лека усмивка и с радост гаврътнах второто питие. Вече не мога да се напивам, но усилието ме накара да се почувствам по-добре.
След третата чашка Джоко се осмели да попита:
— Какво те е подпалило толкова?
Изпръхтях и бутнах чашата към него да ми сипе за четвърти път. Наклони глава и леко, с въздишка, я поклати. Миризмата му издаваше нервност. Барманите никак не обичат да напиват ядосани хора. Но все пак наля.
Раздразнението пролича и в гласа ми:
— Днес ме посети Боб Съмърс. — Този път отпивах бавно от уискито си, за да му доставя удоволствие.
— Онзи задник от отдел „Убийства“ на Четвърти участък ли? Мамка му. Употребява толкова сапун „Слонова кост“, че чак скърца.
Тъкмо отпивах, когато го каза, и внезапно се разсмях толкова силно, че едва не разплисках уискито по мраморния плот на бара. Не че беше толкова смешно, но изведнъж се сетих, че Съмърс действително мирише на този сапун. Досега не бях го осъзнавал.
Детектив Робърт Съмърс е висок мъж с побеляваща руса коса. Русата коса не побелява добре. Придава му вид на болен от жълтеница. Външността му винаги е опърпана, което ми напомня за Коломбо. Двамата щяха да си допаднат.
Джоко попи уискито от безценния си бар. Тъй като мълчах, той ме подкани.
— И…
Забелязах, че човекът на съседния стол е силно заинтригуван от нашия разговор. Не гледаше към нас, но се взираше съсредоточено пред себе си и миришеше на очакване. Дадох знак с очи на Джоко, че ни подслушват. Без да каже и дума, той обиколи с поглед бара.
Вдигна великанската си ръка и привлече вниманието на една от сервитьорките. Жената си проби път през навалицата до нас и зачака.
— Застани зад бара, Марни, имам малко работа.
Тя кимна и зае мястото му, като ми хвърли усмивка. Отвърнах й с кимване.
Тръгнахме през тълпата. Миризмите и звуците почти ме повалиха. Не беше толкова страшно, колкото в казиното, но никак не помагаше на разклатените ми нерви. Когато стигнахме до дансинга, почти се разсмях. Нямаше къде да хвърлиш игла, а моето сепаре в ъгъла си е зловещо празно.
Настанихме се и едва сега забелязах, че е взел бутилката и две чаши. Трябва наистина да съм откачил.
Наля по малко в чашите. Отпи, но глътката му почти не пролича в чашата. Познавам Джоко. Може да ближе една чашка цяла нощ и никой не би разбрал, че му е първата.
Пихме, аз — мълчаливо, той — с леко посръбване. Остави чашата на масата пред себе си и подпря лакти на издрасканото и олющено дърво. Миришеше на търпение. При Джоко няма бързане. Той е съвършеният барман. Изчакай колкото е нужно и ще разбереш всичко.
— Както ти казах, Боби ченгето ме навести.
Кимна. Докато отпивах глътка, мълчаливо огледа тълпата за някакви признаци на беля. Не му се сърдя. Той е шефът. Погледът му се стрелкаше от група на група, регистрираше по-висок тон или по-завалени движения. Задържа се по-дълго върху група около двайсетгодишни момчета. Докато ги наблюдавахме, едно от тях взе напитка от съседната маса, която хората бяха оставили, и започна да пие. Джоко се изправи.