— Запомни си мисълта.
Не откъсна поглед от масата, докато се виеше из тълпата като дим. Истинско чудо за мъж с неговия размер. Стигна до масата и ги връхлетя като ураган. Почти видими искри на напрежение пращяха около тях. Изтръгна питието от ръката на младежа и заговори толкова тихо, че да го чуват само компанията и вълчите ми уши: „Вън.“ Едно от момчетата се опита да спори. Джоко само скръсти масивните си ръце на гърдите си. Мускулите — резултат от многогодишна тренировка — се напрегнаха и се очертаха под късите ръкави на бялата тениска.
Никакъв аргумент отсреща не би могъл да му се опре. Можеше да загуби работата си, всичко. Не му беше до шеги. Момчетата преглътнаха гордостта си, преди да започнат да си гълтат избитите зъби. Младежът с питието дори не го погледна. Опита да си вземе нещата и да се измъкне, докато приятелите му спореха. Джоко протегна месеста ръка и го потупа по рамото. Момчето застина и втренчи нервен поглед в него.
Известно време Джоко изучава лицето му. Знаех, че запаметява завинаги всяка негова черта — цвета на очите, формата на носа. „Няма да ти сервирам.“
Онзи отвори уста, но Джоко му обърна гръб и се върна на нашата маса. Беше абсолютно уверен, че ще си тръгнат, както им бе наредено. Така и стана.
Хората се спуснаха към внезапно освободената маса като лешояди. Протягаха ръце към столовете, преди още да бъдат опразнени.
Джоко не бе стигнал до мен, когато на същото място се бе оформила нова компания, сякаш предишната група никога не бе съществувала.
— Пак ли Съмърс? — запита ме той, като че ли въобще не бяхме прекъсвали разговора си.
Отпих от уискито.
— Разследва голяма кражба.
Джоко вдигна вежди при новината. Приведе се напред, загледа ме напрегнато, съсредоточил цялата си енергия.
— Ти не си крадец и това не е негова територия.
Прав е. Не крада. Следващите ми думи бяха горчиви.
Гневът ме завладя с пълна сила.
— Явно всичко, което се отнася до мен, е негова територия.
— Какво е станало? — От порите му се просмука миризма на антифриз.
— Мира — отвърнах хапливо, сякаш самото й споменаване бе достатъчно. Но не беше.
— Мира? — той замълча. Внезапно реши, че му е ясно. Познах по миризмата. Ново гадже. Нов проблем. Отчасти бе прав.
— Майката на Сю. — Изведнъж се сетих, че той изобщо не знае за Сю. Имах чувството, че сме заедно от години, макар да бе изминало малко повече от седмица. — Брюнетката, с която бях тук миналия път.
Джоко кимна с разбиране. До ноздрите ми достигна полъх на карамфил. Отново беше прав.
Разказах му всичките гадни подробности. Как съм отишъл при Сю и съм се натъкнал на колата на Съмърс. Не споделих за паниката, която накара сърцето ми да забие лудешки, когато го видях потънал в задълбочен разговор с Мира. Ако носеше разрешение за обиск, с мен беше свършено. Бях спал там поне две нощи. Преди никога не бе имал възможност да се сдобие с мои отпечатъци или ДНК и ми се искаше положението да си остане такова. Мамка му.
Но той нямаше разрешително. Просто бе попаднал на телефонен разговор. На Мира й липсвала някаква специална брошка от „Тифани“. Поздравления за Сю и милионите любители на хазарта в щата. Струваше повече от колата ми, което превръщаше случая в обир. Чул да се споменава името ми, когато разговорът приключвал, и решил да намине лично. Би продал душата си на дявола, за да получи данни за мен.
И все пак Съмърс не е глупак. Когато се озовах там, леко се отдръпна. Разбрах, че таи подозрения. Мира знаеше прекалено много за престъплението.
— Имате ли нещо против да хвърля един поглед долу? — попита той Мира.
— Аз имам нещо против — намесих се разгорещено. — Няма начин да съм се качил горе и да съм задигнал брошката, лейтенант. Влизам през отделен вход отзад. Дори нямам ключ за междинната врата. — Бях се погрижил да е така.
Обърна се към Мира:
— Вярно ли е, госпожо Куентин?
— В никакъв случай! Той влиза и излиза от къщата, когато му скимне, детектив. Не му вярвайте! Сигурна съм, че е откраднал бижуто.
За моя изненада, а вероятно и за изненада на Мира, Сю взе думата:
— Той казва истината, лейтенант. Ще ви бъда благодарна, ако отправяте въпросите си към мен. Аз притежавам тази къща и аз съм тази, която подписа договора за наем с господин Джодоне.
Олеле! Бях изненадан, но доволен от силата, с която го изрече. Една дума бе накарала Съмърс да наостри уши.