Той се обърна към дежурния диспечер и запита:
— Получи ли се списъкът на пътниците?
— Тъкмо го предават по телефакса от Порт Рорис. Ето го. — Когато подаваше тънкия лист, той запита с любопитство: — Има ли някоя важна личност на борда?
— Всички туристи са важни — отвърна студено началникът, без да вдига поглед от списъка. Но почти в същия миг добави: — О, господи!
— Какво има?
— На борда е комодор Ханстен.
— Така ли? Не знаех, че е на Луната.
— Пазехме го в тайна. Смятахме да го привлечем в Туристическата компания, след като вече е пенсиониран. Преди да вземе решение, той искаше да поразгледа обстановката инкогнито.
Замълчаха и се замислиха върху иронията на положението. Един от най-великите герои на космоса, загинал като обикновен турист при глупава авария върху обърнатата към Земята страна на Луната…
— Може би е нещастие за Ханстен — подметна накрая дежурният диспечер, — но е щастие за пътниците… ако още са живи.
— След като обсерваторията не може да ни помогне, те ще се нуждаят от много щастие — заяви началникът на Туристическата компания.
Беше прав по първата точка, но не и по втората. Доктор Том Лоусън не беше изчерпал още всички възможности.
Същото се отнасяше и за отец Винсент Фераро от Йезуитския орден, учен от съвършено друг вид. Жалко, че той и Том Лоусън никога нямаше да се срещнат — щеше да се получи интересен сблъсък. Отец Фераро вярваше в бога и човека, докато доктор Лоусън не вярваше нито в единия, нито в другия.
Винсент Фераро бе започнал научната си кариера като геофизик, а след това бе сменил единия свят с друг и бе станал селенофизик, макар да използуваше това наименование само когато държеше да бъде точен. Нямаше жив човек, който да познава по-добре недрата на Луната — тези познания той събираше от голям брой уреди, разположени на цялата повърхност на изкуствения спътник.
Тези уреди бяха зарегистрирали доста интересни данни. В 19 часа, 35 минути и 47 секунди по Гринуич в района на Залива на дъгата бе станал голям трус; това беше изненадващо, защото районът се считаше за изключително устойчив дори за спокойната Луна. Отец Фераро постави на своите електронноизчислителни машини задачата да уточнят центъра на труса и да проверят дали приборите не са отбелязали други аномалии. Той ги остави да изпълняват възложената задача и отиде да обядва, а там колегите му разправиха за изчезналата „Селена“.
Никаква електронноизчислителна машина не може да се сравнява с човешкия мозък, когато трябва да се направи връзка между на пръв поглед напълно независими факти. Отец Фераро едва успя да изгълта лъжица супа, преди да съпостави фактите и да стигне до напълно логичен, но катастрофално неверен отговор.
Глава пета
— Ето какво е положението, дами и господа — заключи комодор Ханстен. — Не ни заплашва пряка опасност и не се съмнявам ни най-малко, че скоро ще ни намерят. Дотогава трябва да запазим спокойствие.
Ханстен замълча и бързо огледа обърнатите към него тревожни лица. Беше вече забелязал възможните „слаби места“ — дребния мъж с нервен тик, сухата дама с кисела физиономия, която нервно мачкаше носната си кърпичка. Може би те щяха да се неутрализират взаимно, ако успееше да ги накара да седнат един до друг…
— Ние с капитан Харис — тук той е командир, а аз съм само негов съветник — изработихме план за действие. Храната ни ще бъде скромна и ще се раздава на дажби, но ще бъде достатъчна, особено след като не се занимавате с никаква физическа дейност. Искаме да помолим някои от дамите да помогнат на мис Уилкинз — тя ще има доста допълнителна работа и ще се нуждае от помощ. Откровено казано, най-големият ни проблем ще бъде скуката. Между другото дали някой от вас има книги?
Всички започнаха да ровят по чантите си. Събраните книги включваха различни лунни пътеводители — сред тях имаше шест екземпляра от официалния справочник, най-новия бестселър „Портокалът и ябълката“, чиято невероятна тема беше любовната история между Нел Гуин и сър Исак Нютон, „Шейн“ в издание на „Харвърд прес“ с научен коментар от някакъв професор по английски език; въведение към логическия позитивизъм на Огюст Конт и един брой на „Ню Йорк таймз“, излязъл на Земята преди една седмица. Библиотеката не беше кой знае каква, но при внимателно разпределение щеше да помогне да се прекарат часовете на очакване, които им предстояха.
— Предлагам да създадем комисия по развлеченията, която да реши как да се използува всичко това, макар че не зная какво ще прави с мосьо Конт. Междувременно, след като знаете какво е положението ни, имате ли някакви въпроси, нещо, което бихте искали капитан Харис или аз да ви обясним по-подробно?