— Но не можете да играете покер през цялото време — възрази професорът, като показа по този начин, че слабо познава хората извън академичните кръгове. Комодорът реши да му се притече на помощ.
— Четенето няма защо да пречи на покера — каза той. — Освен това предлагам понякога да си почивате. Тези карти няма да издържат още много.
— И с коя книга да започнем? Има ли доброволци за четене? Аз с удоволствие ще почета, но ще трябва да има и други…
— Смятам, че е излишно да си губим времето с „Портокалът и ябълката“ — заяви мис Морли. — Романът е пълна безвкусица и в по-голямата си част е… чиста порнография.
— Откъде знаете? — попита Дейвид Берът, англичанинът, който бе похвалил чая.
Отговорът беше възмутено възклицание. Професор Джаяварден погледна отчаяно към комодора за подкрепа. Но остана разочарован. Ханстен съсредоточено гледаше встрани. Нямаше да е добре, ако пътниците разчитаха за всичко на него. Той искаше, доколкото е възможно, те да се справят сами.
— Добре — поде професорът. — За да избегнем всякакви спорове, ще започнем с „Шейн“.
Чуха се няколко протеста „искаме «Портокалът и ябълката»“, но професорът прояви изненадваща твърдост.
— Книгата е много дълга — каза той. — Смятам, че няма да имаме време да я завършим, преди да ни спасят.
Той се прокашля, огледа се из кабината да види дали няма други възражения и зачете с много приятен, макар и малко напевен глас.
— „Предисловие — Ролята на каубойския роман в космическия век — от Карл Адамс, професор по английски език. Предисловието се основава върху семинара по критика на Кингсли Емис в Чикагския университет през 2037 година.“
Играчите на покер проявяваха нерешителност. Един от тях нервно разглеждаше захабените листове хартия, които им служеха вместо карти. Другите пътници се бяха разположили удобно с израз на скука или на интерес. Мис Уилкинз се бе върнала в кухничката и проверяваше провизиите. Напевният глас продължи:
— „Едно от най-неочакваните литературни явления на нашия век е възраждането, след полувековна забрава, на романите, познати като каубойски. Тези разкази, действието на които се развива в крайно ограничено място и време — Съединените американски щати на Земята през годините 1865–1900, — са били през значителен период от време най-популярната литературна форма, която хората са познавали. Били са написани милиони такива произведения, почти всичките публикувани в евтини списания и зле оформени книжки, но от милионите няколко са останали като литература и документация на онази епоха — макар да не трябва да забравяме, че авторите са описвали епоха, отминала много преди те да се родят.
Когато през седемдесетте години на двадесети век започва овладяването на Слънчевата система, земната граница на американския Запад започва да изглежда толкова смешно малка, че читателите загубват интерес към тази литература. Това, разбира се, е също толкова нелогично, колкото и да се отхвърли «Хамлет» и да се отрече световното му значение, защото описаните в него събития са ограничени в малък и брулен от ветровете датски замък.
През последните години обаче се забелязва известен обрат. Според достоверни данни каубойските романи са между най-търсеното четиво в библиотеките на космическите кораби, които летят между планетите. Нека се опитаме да открием причините за този привиден парадокс — тази връзка между стария Запад и новия Космос.
Може би за тази цел най-добре ще е да се отърсим от съвременните си научни постижения и да си представим, че сме попаднали в невероятно примитивния свят на 1870 година. Представете си огромна, открита равнина, която се простира до далечната линия мъгливи планини. През тази равнина с влудяваща бавност се влачат върволица тежки каруци. Край тях яздят мъже с пушки, защото това е индианска територия.
Каруците ще стигнат до планините за повече време, отколкото е необходимо на един първокласен космически лайнер да пропътува разстоянието от Земята до Луната. Следователно границите на прерията са били също толкова необятни за хората, осмелили се да навлязат в тях, колкото е пространството на Слънчевата система за нас. Това е една от връзките ни с каубойския роман, но има и други, дори много по-съществени. За да ги разберем, ще трябва най-напред да разгледаме ролята на епичното в литературата.“
„Всичко е наред“ — помисли си комодорът. Така ще мине един час. До това време професорът ще завърши предисловието и ще навлезе в разказа. Тогава можеха да се заемат с нещо друго — за предпочитане е да прекъснат четенето точно в някой интересен момент, така че слушателите да очакват с нетърпение да се поднови.