Выбрать главу

Да, вторият ден под тоновете прах започна гладко и всички бяха в добро настроение. Но колко дни още им оставаха?

Отговорът на този въпрос зависеше от двама души, които мигновено бяха изпитали взаимна неприязън, макар и да се намираха разделени на петдесет хиляди километра. Докато слушаше отчета на доктор Лоусън за откритията му, главният инженер бе обзет от противоречиви чувства. Астрономът имаше твърде неприятен начин за водене на разговор, особено за младеж, който се обръща към два пъти по-възрастен от него началник.

„Говори с мен — помисли Лоусън, отначало по-скоро развеселен, отколкото ядосан, — сякаш съм бавноразвиващо се дете, на което всичко трябва да се обяснява с едносрични думи.“

Когато Лоусън свърши, главният инженер помълча няколко секунди, като разглеждаше снимките, дошли по телефакса, докато разговаряха. Първата, направена преди изгрева, наистина изглеждаше убедителна — но според него тя не беше достатъчна, за да докаже твърденията на Лоусън. А другата, снета след настъпването на утрото, не показваше нищо върху копието, което бе получил. Може би върху оригинала имаше нещо, но той не би искал да се довери на думите на този неприятен младеж.

— Това е много интересно, доктор Лоусън — каза най-после главният инженер. — Жалко обаче, че не сте продължили наблюденията веднага след като сте заснели първата снимка. Щяхме да имаме по-убедителни данни.

Том веднага се наежи от критиката, макар тя да беше основателна или именно затова.

— Ако смятате, че друг би направил нещо повече… — рязко отвърна той.

— Не исках да кажа подобно нещо — рече Лорънс миролюбиво. — Но какво трябва да направим по-нататък? Петното, което сочите, може да е и малко, а положението му е неуточнено поне с половин километър. Възможно е на повърхността да не се вижда нищо дори и на дневна светлина. Има ли някакъв начин да определим мястото по-точно?

— Съществува много прост метод. Да се приложи същата техника на повърхността. Да се обследва районът с инфрачервен локатор. Той ще открие всяко топлинно петно, дори и мястото да е само части от градуса по-топло от околната среда.

— Добра идея — съгласи се Лорънс. — Ще видя какво може да се направи и ще ви се обадя отново, ако се нуждаем от допълнителни сведения. Благодаря ви много, докторе.

Той бързо остави слушалката и избърса челото си. Веднага след това поиска да го свържат със спътника.

— „Лагранж II“ ли е? Говори главният инженер. Свържете ме с директора, моля.

— Професор Котелников? Обажда се Лорънс. Много съм добре, благодаря. Говорих с вашия доктор Лоусън… Не, нищо не е направил, освен дето за малко не ме изкара от кожата. Той търси нашия изчезнал кораб и смята, че го е намерил. Бих искал да зная… доколко е компетентен?

През следващите пет минути главният инженер научи много неща за младия доктор Лоусън — повече, отколкото имаше право да знае, дори и ако разговорът се водеше по засекретена линия. Когато професор Котелников спря да си поеме дъх, Лорънс подметна съчувствено:

— Разбирам защо се примирявате с него. Бедното момче… Смятах, че подобни сиропиталища са изчезнали с Дикенс и двадесетия век. Добре, че е изгоряло; предполага ли се, че той го е подпалил? Впрочем не ми отговаряйте… казахте ми, че е първокласен наблюдател и това е всичко, което искам да зная. Благодаря много… Ще се видим някой ден на повърхността при нас, нали?

През следващия половин час Лорънс говори с десетина места, разпръснати по Луната. Най-накрая той събра обширна информация и трябваше да действува.

В обсерваторията „Платон“ отец Фераро сметна идеята за напълно допустима. Всъщност той вече подозираше, че центърът на труса е под Морето на жаждата, а не в Недостъпните планини, но не можеше да го докаже, защото в морето всички вибрации затихваха. Не — никога не са извършвани пълни сондажи; подобна задача щеше да бъде досадна и продължителна. Сам той бе обследвал морето на някои места с телескопични сонди и винаги бе достигал дъно на по-малко от четиридесет метра. Смяташе, че средната дълбочина е под десет метра, а край бреговете беше значително по-плитко. Не, той не разполага с инфрачервен локатор, но астрономите на обратната страна може би имат.

Съжаляваме, на „Достоевски“ няма инфрачервен локатор. Ние работим само в ултравиолетовия спектър. Попитайте „Верн“.

Да, ние работехме с инфрачервени излъчвания преди няколко години — правехме спектрограми на гигантски червени звезди. Но знаете ли, имаше достатъчно следи от лунна атмосфера, за да попречат на изследванията, затова цялата програма се прехвърли в космоса. Опитайте „Лагранж“…