За тези цел бе пожертвувана една почти празна страница от туристическа брошура, която бе разкъсана на двадесет и две листчета. Когато ги събраха и прочетоха, за обща изненада и задоволство на Макензи се оказа, че Пат Харис и Робърт Брайънт са родени на 23 май.
— Чисто съвпадение! — обади се някакъв скептичен глас, като с това подкладе разгорещен математически спор сред пет-шест от мъжете. Дамите не проявиха интерес, може би защото не се интересуваха от математика или предпочитаха да не се говори за рождени дни.
Когато комодорът реши, че спорът е продължил достатъчно, той почука, за да привлече вниманието.
— Дами и господа! — започна той. — Нека да преминем към следващата точка от нашата програма. Имам удоволствието да ви съобщя, че комисията по развлеченията, състояща се от мисис Шустър и професор Джая… хм, професор Дж. е измислила нещо, което може да ни развлече. Те предлагат да учредим съд и да разпитваме всекиго поред. Целта на съда ще бъде да намери отговор на въпроса: „Защо сме дошли на Луната?“ Разбира се, някои може би няма да пожелаят да бъдат подлагани на разпит — току-виж, че половината от вас се крият от полицията или съпругите си. Всеки е свободен да откаже да дава показания, но в такъв случай не ни обвинявайте, ако стигнем до най-лошите възможни заключения. Е, какво мислите за тази идея?
Предложението бе посрещнато с въодушевление от едни, с иронично неодобрение от други, но тъй като никой не се противопостави решително, комодорът се зае да го осъществи. Почти автоматично той бе избран за председател на съда и също така естествено Ървин Шустър бе определен за прокурор.
Обърнаха двете десни седалки от първата редица е лице към задната част на кабината, за да послужат като кресла за председателя и прокурора. Когато всички седнаха и секретарят на съда (а именно Пат Харис) призова към ред, председателят на съда взе думата.
— Няма да се занимаваме с криминално съдопроизводство — започна той, като с мъка запазваше сериозния израз на лицето си. — Настоящото съдебно заседание е само за разследване. Ако някой от свидетелите сметне, че върху него се оказва натиск от моя колега, прокурора, той може да направи обжалване пред съда. Моля секретарят да повика първия свидетел.
— Хм… господин съдия, но кой е първият свидетел? — напълно основателно запита секретарят.
Бяха необходими десетина минути разисквания между съда, прокурора и склонните към спорове членове от публиката, за да се реши този важен въпрос. Накрая бе определено да се тегли жребие и първото изтеглено име бе Дейвид Берът.
Леко усмихнат, свидетелят се приближи и застана на тясната пътека пред креслата.
Ървин Шустър, който нито изглеждаше, нито се чувствуваше като официално лице по долни дрехи, се покашля авторитетно.
— Името ви е Дейвид Берът?
— Напълно вярно.
— Занятие?
— Инженер по селскостопански машини, пенсиониран.
— Мистър Берът, моля ви да разправите пред съда защо дойдохте на Луната.
— Любопитно ми беше да видя как е тук, на Луната, имах на разположение необходимото време и пари.
Ървин Шустър погледна изкосо Берът през дебелите стъкла на очилата си; отдавна бе открил, че подобен поглед оказва объркващ ефект върху свидетелите. В днешно време носенето на очила беше едва ли не белег на ексцентричност, но лекарите и юристите, особено по-възрастните, продължаваха да ги използуват. Всъщност очилата бяха станали символ на техните професии.
— „Любопитно ви беше да видите как е тук“ — цитира го Шустър. — Това не е обяснение. Защо ви беше любопитно?
— Опасявам се, че въпросът е толкова общ, че не мога да отговоря. Защо човек върши нещо?
Комодор Ханстен се усмихна със задоволство. Точно това искаше — да накара пътниците да разискват и разговарят свободно за нещо, което интересува всички, но няма да разпали страстите, нито ще предизвика спорове. (Това би могло да се случи, разбира се, но от него зависеше да въвежда ред в съда.)
— Признавам — продължи прокурорът, — че въпросът ми можеше да бъде по-точен. Ще се опитам да го поставя по друг начин.
Шустър се замисли, като разгръщаше бележките си. Състояха се само от страниците на една туристическа брошура; беше надраскал някои бележки по белите полета, но те бяха по-скоро за ефект и подсигуряване. Винаги предпочиташе да се изправя в съда с нещо в ръцете; понякога няколко секунди въображаеми справки се оказваха безценни.
— Вярно ли ще е, ако кажем, че сте били привлечени от красивите лунни пейзажи?
— Да, отчасти. Искаше ми се да разбера дали рекламните брошури и филми, които бях гледал, отговарят на действителността.