— И какво е мнението ви сега?
— Бих казал — беше сухият отговор, — че действителността надхвърли очакванията ми.
Публиката избухна във всеобщ смях. Комодор Ханстен почука шумно по облегалката на креслото си.
— Призовавам към ред! — викна той. — Ако не се пази ред, ще се наложи да изпразня съдебната зала!
Тези му думи, както и бе очаквал, предизвикаха още по-силен смях, но той не го прекъсна. Когато смехът стихна, Шустър продължи разпита с най-професионален тон:
— Това е много интересно, мистър Берът. Вие сте дошли чак на Луната, независимо от значителните разноски, за да погледате лунните пейзажи. Кажете ми, виждали ли сте Гранд кениън?
— Не, а вие?
— Господин съдия! — обърна се Шустър към председателя. — Свидетелят е неотзивчив.
Ханстен погледна сурово мистър Берът, който ни най-малко не се смути.
— Мистър Берът, вие не водите разпита. Трябва да отговаряте на въпросите, а не да ги задавате.
— Моля съдът да ме, извини, милорд — отвърна свидетелят.
— Хм… че аз „милорд“ ли съм? — неуверено се обърна Ханстен към Шустър. — Мислех, че съм „господин съдия“.
Юристът обмисля задълбочено въпроса в продължение на няколко минути.
— Предлагам, господин съдия, всеки свидетел да съобщава процедурата, с която е свикнал в своята страна. Достатъчно е да се спазва необходимото почитание спрямо съда.
— Много добре, продължавайте.
Шустър отново се обърна към свидетеля.
— Бих искал да зная, мистър Берът, защо сте намерили за необходимо да посетите Луната, след като не сте виждали толкова места на Земята. Можете ли да изтъкнете основателни причини за това ваше нелогично поведение?
Въпросът беше добър, точно такъв какъвто можеше да заинтересува всички и Берът се постара да отговори сериозно.
— Видял съм доста места на Земята — започна той бавно, с подчертаното си английско произношение — почти такава рядкост, както и очилата на Шустър. — Живял съм в хотел „Еверест“, бил съм на двата полюса, дори съм се спускал в най-голямата океанска падина. Така че зная доста неща за нашата планета; може да се каже, че за мен тя вече не крие изненади. Докато Луната е нещо напълно ново — цял свят само на двадесет и четири часа разстояние. Не можах да устоя на необичайното.
Ханстен слушаше разсеяно бавния, внимателен анализ; докато Берът говореше, той скришом разглеждаше останалите. Вече си бе съставил добра представа за екипажа и пътниците на „Селена“ и бе решил на кого може да се разчита и кой би могъл да причини неприятности, ако условията се влошат.
Разбира се, основната фигура беше капитан Харис. Комодорът познаваше добре този тип хора, тъй като ги бе срещал много често в космоса, и още по-често в учебните центрове като например „Астротех“. (Когато и да изнасяше лекция там, винаги говореше пред редици от стегнати и гладко избръснати патхарисовци.) Пат беше способен, но лишен от амбиции младеж, интересуваше се от механика и беше имал късмета да намери служба, която да му допада напълно и без да изисква от него нещо повече освен проява на внимание и учтивост. (Ханстен беше сигурен, че привлекателните пътнички не могат да се оплачат от учтивостта му.) Добросъвестен, дисциплиниран, без особено въображение, той би изпълнил дълга си така, както го разбираше, и би загинал мъжествено, без да хленчи. Голям брой по-способни мъже не притежаваха това качество, което щеше да бъде особено необходимо, ако бъдеха все още в кораба след пет дни.
Мис Уилкинз, стюардесата, не беше по-маловажна от капитана. Тя решително се отличаваше от стереотипния образ на космическа стюардеса, цялата блудкав чар и замръзнали усмивки. Ханстен бе вече разбрал, че тя е девойка с характер и значително образование, но това можеше да се каже и за много от другите стюардеси, които бе познавал.
Да, с екипажа всичко бе наред. А пътниците? Разбира се, те бяха значително над средното ниво, защото в противен случай въобще нямаше да са на Луната. На „Селена“ се бе събрало внушително количество от умове и таланти, но при създалото се положение не можеха да помогнат нито умовете, нито талантите. Необходими бяха твърдост, силен дух или с други думи, храброст.
На малцина в този век се бе налагало да проявяват физическа храброст. От раждането до смъртта те не се изправяха лице с лице с никаква опасност. Мъжете и жените на борда на „Селена“ не бяха подготвени за това, което ги очакваше, а той не можеше да ги отвлича още дълго време с игри и забавления.
Според него след около дванадесет часа щяха да се появят първите пукнатини. Тогава щеше да стане ясно, че нещо задържа спасителите и дори и да намереха кораба, може би щеше да бъде твърде късно.