Няколко минути по-късно изпита съжаление и към хората на борда на „Селена“.
— Значи — с преувеличено спокойствие каза капитанът на „Аурига“, — искате да кацнете на Недостъпните планини. Много интересна идея.
За Спенсър беше ясно, че капитан Ансън не се е отнесъл сериозно към предложението му. Вероятно си мислеше, че има работа с налудничав журналист, който няма понятие от трудностите. Това би било правилно преди дванадесет часа, когато целият план беше само неясна мисъл в съзнанието на Спенсър. Но сега той разполагаше с всички необходими сведения и знаеше точно какво върши.
— Чувах ви да се хвалите, капитане, че можете да приземите кораба си на един метър от всяка предварително определена точка. Вярно ли е това?
— Ами… с малка помощ от електронноизчислителната машина.
— Чудесно. А сега погледнете тази снимка.
— Какво е това? Глазгоу във влажна съботна нощ?
— Опасявам се, че е прекалено увеличена, но показва всичко, което ни е необходимо. Увеличение на този район, точно зад западния връх на планините. След няколко часа ще получа значително по-добро копие и точна контурна карта — в Лунното топографско управление вече я изготвят, като работят по снимките от тяхната картотека. Мисълта ми е, че там има широка тераса — достатъчно широка, за да кацнат на нея десетина кораба. Освен това е и достатъчно равна, поне в тези точки… тук и тук. Така че за вас кацането няма да представлява проблем.
— Да, що се отнася до техническата страна. Но представяте ли си колко ще струва!
— Това вече е моя работа, капитане… или по-скоро на моята агенция. Смятам, че ако предчувствието не ме лъже, ще си струва риска.
Спенсър би могъл да каже още доста неща, но да показваш по време на преговори до каква степен се нуждаеш от стоката на другия, винаги е погрешна политика. Може би това щеше да се превърне в сензацията на десетилетието — първото спасяване в космоса, извършено буквално пред обективите на телевизионните камери. В космоса, разбира се, ставаха доста катастрофи, но при тях липсваше драматичният елемент, неизвестността и напрежението. Когато се откриеше катастрофата, засегнатите от нея или вече бяха загинали, или нямаше никаква надежда да бъдат спасени Съобщенията за подобни трагедии се печатаха с големи заглавия, но в тях липсваше интересът за съдбата на отделните хора, който Спенсър усещаше, че ще успее да улови на Луната.
— Не става въпрос само за парите — каза капитанът (макар по тона му да личеше, че малко неща могат да имат по-голямо значение). — Дори и собствениците да се съгласят, ще ви трябва специално разрешение от Космическата служба по трафика за тази половина на Луната.
— Зная, вече се работи по въпроса. Може да се уреди.
— Ами Лойд? Застраховката ни не обхваща такива увеселителни пътешествия.
Спенсър се наведе над масата и се приготви да хвърли главния си коз.
— Капитане — произнесе той бавно, — „Интерпланет нюз“ е готов да депозира гаранция за застраховката на кораба, която, доколкото ми е известно, е надута до шест милиона четиристотин двадесет и пет хиляди и петдесет стерлингови долара.
Капитан Ансън премигна и поведението му се промени веднага. След това със замислен вид си наля още една чаша уиски.
— Никога не съм си представял, че на стари години ще се заема с алпинизъм — подхвърли той. — Но щом сте достатъчно глупав да хвърлите на вятъра шест милиона столара, напред към планините.
За голямо облекчение на съпруга й показанията на мисис Шустър бяха прекъснати от обеда. Тя беше разговорлива дама и явно се радваше на открилата й се за първи път след толкова години възможност да се наприказва. Кариерата й ни най-малко не е била блестяща, когато съдбата и полицията в Чикаго внезапно я прекратили — но тя бе успяла да види доста неща и познаваше голям брой известни артисти от края на века. Не малко от по-възрастните пътници си припомниха своята младост по разказа й и чуха отново ехото на песните от деветдесетте години на миналия век. По едно време, без никакъв протест от страна на съда, тя поде стария шлагер „Космически блус“ и всички запяха с нея. Комодор Ханстен помисли, че като фактор за повдигане на духа мисис Шустър струва колкото собственото си тегло в злато… А това не беше малко.
След обеда (който някои от по-бавните успяха да разтегнат в половин час, като предъвкваха по петдесетина пъти всяка хапка) подеха четенето и привържениците на „Портокалът и ябълката“ накрая успяха да се наложат. Тъй като темата на романа беше английска, реши се, че мистър Берът единствен ще се окаже достоен за задачата. Той протестира енергично, но всичките му възражения бяха отхвърлени шумно.