Пат с усилие се откъсна от безполезните си мисли. Щастието им още не бе им изменило, а подобни мисли сякаш сами подканваха нещастието.
— Нека побързаме и свършим с инвентаризацията. Искам да чуя какво става между Нел и сър Исак.
Тази мисъл беше значително по-приятна, особено когато си застанал до привлекателно момиче. „В такова положение жените имат едно значително преимущество пред мъжете“, помисли Пат. Сю продължаваше да бъде приятна на вид, въпреки че поради тропическата горещина не бе останало почти нищо от униформата й. Докато той — като всички мъже на борда на „Селена“ — се чувствуваше неудобно от тридневната си брада, но не можеше с нищо да си помогне.
Сю не се отдръпна, когато Пат, забравил за работата, се приближи толкова до нея, че наболата му брада се допря до бузата й. Но тя не прояви и особен ентусиазъм. Просто остана на мястото си пред полупразния шкаф, сякаш бе очаквала постъпката му и не беше никак изненадана. Реакцията й го смути и след няколко секунди Пат се отдръпна.
— Навярно ме смяташ за безскрупулен женкар — каза той, — който иска да се възползува от положението.
— Съвсем не — отвърна Сю. Тя се усмихна леко. — Доволна съм, че продължавам да се харесвам. Никое момиче няма нищо против, когато някой мъж започне да го ухажва. Лошото е, когато не спре навреме.
— А аз трябва ли да спра?
— Ние не сме влюбени. Пат. А за мен това е от значение. Дори сега.
— Ще бъде ли от значение, ако знаем, че няма да излезем живи оттук?
Тя сбърчи чело съсредоточено.
— Не зная… Но както ти сам каза, трябва да вярваме, че ще ни намерят.
— Извини ме — рече Пат. — Не исках да те оскърбявам. Но те харесвам.
— Радвам се да го чуя. Знаеш, че винаги ми е било приятно да работя с теб. Имаше много други места, на които можех да се преместя.
— Напразно не си го направила — отвърна Пат. Краткият изблик на чувства, предизвикан от близостта, самотата и нервното напрежение, започваше да стихва.
— Отново изпадаш в песимизъм — продължи Сю. — Всъщност това е основният ти недостатък. Лесно падаш духом. И не умееш да защищаваш правото си. Всеки може да те командува.
Пат я погледна по-скоро изненадан, отколкото раздразнен.
— Не съм подозирал — подхвърли той, — че изучаваш психиката ми.
— Не съм я изучавала. Но когато се интересуваш от някого и работиш с него, как можеш да не научиш много нещо за него?
— Добре, но не съм съгласен, че могат да ме командуват.
— Така ли? А кой командува кораба сега?
— Ако имаш пред вид комодора, това е съвсем различно. Той е хиляди пъти по-опитен от мене за тази задача. И е напълно коректен в това отношение — за всичко иска разрешение.
— Вече не. Но не е там въпросът. Не си ли доволен, че той пое командуването?
Пат помисли няколко секунди. После погледна Сю с неволно уважение.
— Може би си права. Никога не съм се стремял да се налагам или да утвърждавам властта си, ако въобще притежавам някаква власт. Предполагам, че затова съм шофьор на лунен автобус, а не капитан на космически кораб. Но вече е късно да се променят нещата.
— Нямаш още тридесет години.
— Благодаря за любезните думи. На тридесет и две години съм. Ние от рода Харис запазваме младежкия си вид до старини. Обикновено дотогава само това ни остава.
— На тридесет и две години и все още нямаш постоянна приятелка?
„Ето че има няколко неща, които не знаеш за мен“ — помисли си Пат. Но нямаше смисъл да споменава за Клариса и нейния малък апартамент в Коперник сити, който сега изглеждаше толкова далеч. „И колко ли е разтревожена Класира в този момент? Кой ли от приятелите я утешава? Може би Сю все пак е права. Аз нямам постоянна приятелка. Не съм имал след Ивон, а това беше преди пет години. Не, преди седем.“
— Смятам, че е по-сигурно, когато са повече — отвърна той. — Някой ден ще се задомя.
— Вероятно ще казваш същото и на четиридесет или на петдесет години. Има толкова космонавти като тебе. Когато стигнат до пенсия, още не са се задомили, а тогава е твърде късно. Виж комодора например.
— Пак ли за комодора? Малко ми омръзна все с него да се занимаваме.
— Той е прекарал целия си живот в космоса. Няма семейство, няма деца. Земята не означава нищо за него, тъй като е живял много малко време на нея. Сигурно не е знаел какво да прави, когато е достигнал пределната възраст. Тази авария е небесен дар за него и той истински се забавлява.