„— Несъмнено, сър Исак, вие сте много учен човек. И все пак струва ми се, че една жена може да ви научи на нещо.
— А на какво, прелестна девойко?
Нел срамежливо се изчерви.
— Опасявам се — въздъхна тя, — че сте се отдали изцяло на духовен живот. Забравяте, сър Исак, че тялото също притежава своя странна мъдрост.
— Наричайте ме, Айк — подхвърли глухо ученият, докато неловките му пръсти дърпаха копчетата на блузата й.
— Не, не тук в двореца! — запротестира Нел, без да направи усилия да го спре. — Кралят скоро ще се върне!
— Не се тревожете, хубавице. Чарлз гуляе с оня драскач Пепис. Тази нощ изобщо няма да го видим…“
„Ако някога се измъкнем оттук — помисли Пат, — трябва да изпратим благодарствено писмо до оная седемнадесетгодишна ученичка на Марс, за която се предполага, че е написала тази глупост. Всички се забавляват, а сега само това е важно.“
Не, имаше някой, който съвсем не се забавляваше. Пат с известно неудобство забеляза, че мис Морли се опитва да привлече погледа му. Спомняйки си своите задължения на капитан, той се обърна към нея с престорено приветлива усмивка.
Тя обаче не отвърна на усмивката му и дори изразът на лицето й стана още по-мрачен. Бавно и преднамерено тя погледна към Сю Уилкинз и после отново към него.
Нямаше нужда от думи. Тя бе казала толкова ясно, сякаш бе извикала с пълен глас: „Зная какво сте правили там зад вратата.“
Пат усети как лицето му пламва от възмущение — справедливото възмущение на човек, обвинен неоснователно. За миг остана замръзнал в креслото си, докато кръвта му пулсираше в слепоочията. После промърмори:
— Ще й дам да се разбере на тая вещица.
Изправи се, усмихна се ехидно на мис Морли и каза така, че само тя да чуе:
— Мис Уилкинз! Струва ми се, че забравихме нещо. Бихте ли се върнали за малко във въздушния шлюз?
Когато вратата се затвори зад тях и отново прекъсна разказа за събитие, което хвърляше най-сериозни съмнения относно произхода на дук Сейнт Олбанс, Сю Уилкинз го изгледа с изненада и любопитство.
— Видя ли? — попита той, все още обзет от гняв.
— Какво да видя?
— Мис Морли…
— О — прекъсна го Сюзън. — Не обръщай внимание на това нещастно същество. Тя те е зяпнала, откакто напуснахме Базата. Нали знаеш какво я измъчва?
— Какво? — попита Пат, макар че се досещаше за отговора.
— Че ще остане стара мома. Доста разпространена болест и симптомите са винаги същите. Има само един лек.
Пътищата на любовта са странни и с много отклонения. Само преди десет минути Пат и Сю напуснаха заедно въздушния шлюз, споразумели се да продължат дружбата си в целомъдрие. Но сега невероятната комбинация между мис Морли, Нел Гуин и чувството, че е все едно дали ще те обесят за дребна кражба или убийство, както може би и инстинктивното усещане, че все пак любовта е единствената защита срещу смъртта — всичко това преодоля колебанията им. За миг те останаха неподвижни в тясната кухничка, а после, без да разберат кой е направил първото движение, се прегърнаха.
Сю успя да промълви само едно изречение, преди устните на Пат да затворят устата й.
— Не — прошепна тя, — не тук в двореца!
Глава тринадесета
Главният инженер Лорънс се взираше в слабо бляскащия екран и се опитваше да разгадае картината. Като всички инженери и учени той бе прекарал значителна част от живота си, вгледан в образите, изписвани от стремителните електрони, отбелязващи твърде големи или твърде малки, твърде ярки или твърде бледи явления, за да може да ги долови човешкият поглед. Преди повече от сто години катодната лампа бе показала на хората невидимия свят; а сега те дори бяха забравили, че някога той не е бил достъпен за тях.
Според инфрачервения локатор на около двеста метра върху повърхността на прашната пустиня лежеше по-топло петно. Беше почти кръгло и напълно изолирано. В цялата видима зона нямаше други източници на топлина. Макар и значително по-малко от петното, което Лоусън бе снимал от спътника, разположението му отговаряше на данните. Нямаше съмнение, че е същото.
Но липсваха и доказателства, че е това, което търсят. Съществуваха няколко обяснения — възможно беше да бележи мястото на изолиран връх, който се издига от дълбините почти до повърхността на морето. Имаше само един начин да разберат.