Спенсър сметна за излишно да споменава, че вече почти цял ден е в Порт Рорис.
— Все пак бих искал да зная дали мога да записвам — повтори той. В това отношение беше напълно добросъвестен. Някои журналисти рискуваха и започваха да записват без разрешение, но ако ги уловяха, оставаха без работа. Като началник на отдел той трябваше да спазва правилата, създадени да защищават журналистите и публиката.
— Не сега, моля ви — каза Лорънс. — Трябва да уредя куп неща, но доктор Лоусън с удоволствие ще поговори с вас — той свърши повечето работа и заслугата е само негова. За това можете да се позовете на мен.
— Хм… благодаря ви — измърмори Том смутено.
— И тъй, ще се видим по-късно — обърна се Лорънс към Лоусън. — Ще бъда в кабинета на тукашния инженер и ще се поддържам с таблетки. Вие обаче можете да поспите.
— Но не преди да проведем разговора — намеси се Спенсър, като сграбчи Том за ръката и го подкара към хотела.
Първият човек, когото срещнаха в тясното (десет квадратни метра) преддверие, беше капитан Ансън.
— Вас търсех, мистър Спенсър — заяви той. — Профсъюзът на космическите работници създава неприятности. Както знаете, има решение за задължителна почивка между пътуванията… Изглежда, ще се наложи…
— Моля ви, капитане, не ме занимавайте с това сега. Свържете се с юридическия отдел на „Интерпланет“, Клавий, 1234, и потърсете Хари Данциг, той ще уреди въпроса.
Спенсър повлече покорния Том Лоусън нагоре по стълбите (беше странно да попаднеш в хотел без асансьори, но те бяха излишни в свят, където човек тежи само десетина килограма) и го вкара в апартамента си.
Като се изключат малките размери и липсата на прозорци, апартаментът можеше да се намира в който и да е евтин хотел на Земята. Простите столове, кушетката и масата бяха изработени от най-минимално количество материал, предимно стъклено влакно, защото на Луната имаше много кварц. Банята беше най-обикновена (за разлика от неудобните тоалетни, пригодени за безтегловност), но леглото изглеждаше малко странно. Някои посетители от Земята трудно спяха при слабото притегляне и заради тях над леглото можеше да се опъва еластична завивка, прикрепена с пружини. Устройството напомняше усмирителните ризи и стаите с облицовани стени.
Друга забавна подробност беше обявлението на вратата, написано на английски, руски и китайски, което гласеше:
„ХОТЕЛЪТ ПРИТЕЖАВА СОБСТВЕНА ХЕРМЕТИЗАЦИЯ. В СЛУЧАЙ НА АВАРИЯ НА КУПОЛА ВИЕ СТЕ НАПЪЛНО ОСИГУРЕНИ. АКО СЕ СЛУЧИ ПОДОБНО НЕЩО, МОЛЯ, ОСТАНЕТЕ В СТАЯТА И ЧАКАЙТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ. БЛАГОДАРИМ ВИ.“
Спенсър бе прочел няколко пъти обявлението и продължаваше да смята, че информацията можеше да се предаде по значително по-приятен начин, а не тъй сухо и лаконично.
В това се състоеше и цялата беда на Луната. Борбата срещу природните сили беше толкова ожесточена, че не оставаше енергия да се уредят приятните подробности на живота. Това най-добре личеше от контраста между безупречната точност на техническите служби и небрежните отношения към всичко друго. Ако човек се оплачеше от телефона, водопроводната или въздушната система (особено въздушната), всяка неизправност се отстраняваше веднага. Но само се опитайте да поискате бързо обслужване в ресторанта или бара…
— Зная, че сте много уморен — започна Спенсър, — но бих искал да ви задам няколко въпроса. Надявам се, че нямате нищо против да записвам?
— Не — отвърна Том, който отдавна бе преминал в стадия на пълно безразличие. Беше се отпуснал на един стол, отпиваше от чашата, която Спенсър му бе налял, но явно не усещаше вкуса на напитката.
— Говори Морис Спенсър от „Интерпланет нюз“. Беседвам с доктор Томъс Лоусън. Доктор Лоусън, засега знаем само, че вие с мистър Лорънс, главния инженер на обърнатата към Земята страна, сте намерили „Селена“ и че хората в кораба са живи. Може би ще ни разкажете, без да се впускате в технически подробности, точно как… по дяволите!
Той успя да хване бавно падащата чаша, без да разлее нито капка, и след това пренесе заспалия астроном на кушетката. Е, не можеше да се оплаче. Само тази част не бе изпълнена съобразно плана му. Но дори и това можеше да се окаже преимущество, защото никой друг нямаше да намери Лоусън, а камо ли да го интервюира, докато спеше в това, което хотел „Рорис“ с прекрасно чувство за хумор наричаше луксозен апартамент.
В Клавий сити началникът на Туристическата компания накрая бе успял да убеди всички, че не проявява предпочитания към никого. Радостта му от новината, че „Селена“ е намерена, скоро помръкна, тъй като по телефона му се обадиха последователно „Ройтер“, „Таймспейс“, „Трипланетъри пъбликейшънз“ и „Лунър нюз“, за да го питат как точно „Интерпланет“ са успели първи да съобщят новината. Всъщност информацията се предаваше дори преди да стигне до Главното управление, благодарение на факта, че Спенсър предвидливо бе подслушал по радиото разговорите на скутерите.