Глава шестнадесета
Главният инженер Лорънс беше убеден, че комитетите и комисиите никога не вършат работа. На Луната добре познаваха възгледите му, защото след последното посещение на Ревизионната комисия (която идваше два пъти в годината) върху бюрото му се появи бележка със следното съдържание:
КОМИСИЯТА Е ОГРАНИЧЕНО, ТЕСНОГРЪДО СБОРИЩЕ ОТ ДЪРВЕНИ ГЛАВИ.
Но този комитет той одобряваше, защото отговаряше на строгите му изисквания. Председател беше сам Лорънс; нямаше протоколи, секретарка на дневен ред. Освен това председателят можеше по свое усмотрение да приема или отхвърля препоръките му. Той беше натоварен да ръководи спасителните операции, освен ако главният администратор решеше да го уволни — а това можеше да стане само при изключителен натиск от Земята. Комитетът бе създаден само за да дава идеи и технически сведения — нещо като личен „мозъчен тръст“ на Лорънс.
Едва половината от дванадесетте му члена се намираха в Порт Рорис. Останалите бяха пръснати по Луната, Земята и в космоса. Специалистът по почвите беше в неизгодно положение на Земята, тъй като поради ограничената скорост на радиовълните винаги закъсняваше със секунда и половина, а докато обясненията му стигаха до Луната, изминаваха почти три секунди. Затова го помолиха да си води бележки и да запази мнението си за накрая, като прекъсва заседанието само в наложителен случай. Лунните конференции струваха скъпо, а както доста хора вече се бяха убедили, нищо не можеше да спъне така оживените разисквания, както това забавяне от три секунди.
— За тези, които не са в течение — започна Лорънс, когато завърши „проверката“, — ще опиша накратко положението. „Селена“ се намира на петнадесет метра дълбочина в хоризонтално положение. Няма никакви повреди, всичките агрегати на кораба са в изправност и двадесет и двамата души на борда все още са в добро настроение. Имат достатъчно кислород за деветдесет часа — това е крайният срок, който не трябва да забравяме. Ако някой не знае как изглежда „Селена“, нека погледне този модел в мащаб едно към двадесет. — Той повдигна модела от масата и го завъртя бавно пред камерата. — Прилича на автобус или малък самолет. Единствената отлика е задвижващата система, която използува тези витла с големи перки и променлив ход. Най-големият проблем, разбира се, е прахът. Ако не сте го виждали, не можете да си го представите. Познанията ви за пясъка или други подобни материали на Земята тук са неприложими. Лунният прах повече прилича на течност. Ето ви проба от него.
Лорънс вдигна висок цилиндър, една трета от който бе запълнен със сиво аморфно вещество, обърна го и прахът потече — по-бързо от сироп, по-бавно от вода; бяха необходими няколко секунди, за да се изравни отново повърхността му. На пръв поглед никой не би отгатнал, че не е течност.
— Този цилиндър е херметизиран — обясни Лорънс, — за да може да се проявят типичните свойства на праха. Във въздушна среда той е напълно различен, значително по-леплив е и прилича на ситнозърнест пясък или талк. Предварително ви предупреждавам, че е невъзможно да се изготви по синтетичен път проба с качествата на истинския прах. За да се получи това вещество, е било необходимо то да се изсушава в течение на няколко милиарда години. Ако желаете да извършите опити, ще ви изпратим каквито количества прах поискате — премного е и не го пестим. А сега да ви обясня още някои неща. „Селена“ се намира на три километра от най-близката твърда почва — Недостъпните планини. Под нея вероятно има няколкостотин метра прах, макар да не сме сигурни в това. Не сме сигурни също дали няма да се случи ново пропадане, въпреки че според геолозите това е малко вероятно. До мястото на произшествието можем да стигнем само със скутери. Имаме два скутера и още един ни изпращат от Обратната страна. Те могат да превозват или влачат до пет тона оборудване, а най-големият единичен товар, който можем да качим на скутера, е около два тона. Така че не е възможно до мястото на катастрофата да се извозват действително тежки съоръжения. Ето това е положението. Разполагаме с деветдесет часа. Имате ли предложения? Аз съм намислил някои неща, но преди това искам да чуя какво ще кажете вие.
Настъпи продължително мълчание, докато членовете на комитета, разпръснати из огромно пространство с диаметър почти четиристотин хиляди километра, впрягаха разностранните си таланти за разрешаване на проблема. След малко главният инженер на Обратната страна заговори някъде в близост до базата „Жолио Кюри“.