— Опасявам се, че за деветдесет часа не ще успеем да направим много нещо. Налага се да се конструира специални съоръжения, а затова винаги е необходимо време. Така че… ще трябва да свържем със „Селена“ някакъв въздухопровод. Къде се намира свързващият системите й възел?
— Зад главния вход. Не виждам как ще успеем да вкараме проводите на дълбочина петнадесет метра и да ги свържем. Освен това всичко ще се засипва от прах.
— Имам по-добро предложение — прекъсна го някой. — Да вкараме тръба през покрива.
— Ще са необходими две тръби — изтъкна друг. — Едната да подава кислород, а другата да изсмуква замърсения въздух.
— Значи, ще ни трябва цяла въздухопречиствателна инсталация. А тя няма да е въобще необходима, ако успеем да извадим хората за деветдесет часа.
— Рискът е твърде голям. След като снабдяването с въздух бъде осигурено, ще разполагаме с повече време и няма да се безпокоим за срока от деветдесет часа.
— Приемам това становище — заяви Лорънс. — Всъщност няколко души вече разработват този вариант. Следващият въпрос е дали да опитаме да извадим кораба с хората в него, или да, вадим пътниците един по един, не забравяйте, че на борда има само един скафандър.
— Можем ли да прокараме шахта до вратата и да я свържем с въздушния шлюз? — запита един от учените.
— Съществува същият проблем както при въздухопровода. Дори по-сложен, тъй като свързването ще е по-трудно.
— А какво ще кажете за водонепроницаема камера, която да обгърне целия кораб? Ще я вкараме на дълбочина около него и след това ще изчерпим праха.
— Ще бъдат необходими тонове греди и подпори. И не забравяйте, че камерата ще трябва да се затвори и отдолу. В противен случай откъм дъното ще навлиза прах със същата бързина, с която ще го изчерпваме от повърхността.
— Не може ли това вещество да се изпомпва? — попита друг.
— Да, с подходящ импелер. Но не може да се изсмуква, разбира се. Трябва да се изчерпва. Обикновената помпа само ще се дави.
— Този прах — обади се ядовито помощник-инженерът на Порт Рорис — съчетава най-лошите свойства на твърдите тела и течностите, без нито едно от предимствата им. Когато искаш — не изтича, а когато не искаш — изтича.
— Ще разрешите ли да уточня нещо? — намеси се отец Фераро от „Плутон“. — Думата „прах“ е заблуждаваща. Всъщност имаме вещество, което не може да съществува на Земята, и поради това нямаме име за него в нашия език. Последният изказал се беше напълно прав — понякога трябва да го смятаме за немокреща течност, нещо като живака, но по-леко. В други случаи представлява течащо твърдо тяло, подобно на смолата, само че тече по-бързо.
— Може ли да се стабилизира по някакъв начин? — запита някой.
— Струва ми се, че този въпрос е за Земята — отвърна Лорънс. — Доктор Евънз, какво ще кажете?
Всички изчакаха трите секунди, които както винаги им се сториха твърде дълги. След това специалистът отговори така ясно, сякаш се намираше в същата заля.
— Мислих по въпроса. Вероятно съществуват органични свързващи вещества — лепила, да речем, — които да му придадат по-голяма плътност, за да се работи по-лесно. Дали не може да се използува обикновена вода? Опитвали ли сте?
— Не, но ще опитаме — отвърна Лорънс и си записа нещо.
— Има ли веществото магнитни свойства? — попита дежурният диспечер.
— Интересен въпрос — подхвърли Лорънс. — Какво ще кажете, отец Фераро?
— В ниска степен. Съдържа известно количество метеоритно желязо. Но не вярвам това въобще да ни помогне. Магнитното поле ще извлече железните съставки, но няма да повлияе върху праха като цяло.
— Все пак ще опитаме. — Лорънс отново записа нещо. Имаше макар и слаба надежда, че от общото усилие на тези умове ще се родят някои блестящи идеи, фантастични, но със здрава основа предложения, които ще разрешат неговия проблем. Негов, независимо дали му харесваше, или не. Чрез различните си помощници и отдели той отговаряше за всяко техническо съоръжение по тази част на Луната. Особено когато се случеше нещо с него.
— Страхувам се — обади се дежурният диспечер в Клавий, — че най-много главоболия ще ви причини материално-техническото снабдяване. Всяко съоръжение трябва да се превози със скутерите, а на тях са им нужни поне два часа за отиване и връщане и повече, ако влачат тежък товар. Преди да започне операцията, ще трябва да конструирате работна платформа — нещо като сал, който да оставите на място. Може би ще е необходимо един ден, за да я закарате, и значително повече време, за да превозите всички необходими съоръжения до нея.