— Включително и временни жилища за спасителите — прибави някой. — Работниците трябва да останат на място.
— Това не е трудно. Щом направим платформата, ще надуем едно иглу върху нея.
— Няма нужда дори от платформа. Иглуто ще плава.
— Да се върнем към платформата — намеси се Лорънс. — Ще ни трябват здрави, сглобяеми секции, които могат да се съединят на място. Някакви предложения?
— Празни варели от гориво.
— Много са големи и слаби. Може в складовете на техническия отдел да се намери нещо друго.
Така мозъчният тръст продължаваше работата си. Лорънс възнамеряваше да им остави още половин час и тогава щеше да реши как да действува. Не биваше да се говори дълго, когато минутите бързо летяха, а животът на много хора беше поставен на карта. Но прибързаните и необмислени планове бяха не само безполезни, но и вредни, защото щяха да погълнат материали и умение, които можеха да наклонят везните на успеха.
На пръв поглед работата изглеждаше много проста. „Селена“ се намираше на сто километра от добре снабдена база. Положението й се знаеше с точност и беше потънала само на петнадесет метра. Но тези петнадесет метра поставяха най-трудните проблеми, с който се бе сблъсквал през цялата си кариера.
Кариерата му можеше много скоро внезапно да се прекрати, и той го знаеше. Защото трудно щеше да обясни неуспеха си, ако тези двадесет и двама души загинеха.
Жалко, че никой не наблюдаваше кацането на „Аурига“, защото гледката беше величествена. Излитането и кацането на космически кораб винаги представляваше едно от най-впечатляващите зрелища, създадени от човека, като се изключат някои от фантастичните постижения на ядрените инженери. А когато това става на Луната, бавно и сред загадъчна тишина, зрелището прилича на сън, който никога не се забравя.
Капитан Ансън не виждаше смисъл да се занимава с навигационни тънкости особено след като друг плащаше горивото. В „Ръководството за капитани“ не пишеше нищо за полети на космически кораби на стотина километра — помислете, само стотина километра! — макар че математиците с удоволствие щяха да пресметнат, въз основа на вариационните изчисления, траектория, при която да се изразходва най-малкото възможно количество гориво. Ансън просто излетя нагоре на хиляда километра (а с това, съгласно междупланетното право, пътуването попадна в тарифите за космически полети, макар че щеше да го съобщи по-късно на Спенсър) и се спусна вертикално надолу, ориентирайки се по радара. Електронноизчислителната машина на кораба и радарът се контролираха взаимно, а капитан Ансън контролираше и двете системи. Всяка от тях и капитанът можеха поотделно да приземят кораба. Задачата беше проста и безопасна, макар и да не изглеждаше така.
Особено за Морис Спенсър, изпитал силна носталгия по меките зелени хълмове на Земята, когато пустинните върхове протегнаха ноктите си към тях. Защо му трябваше да се заема с тази работа? Сякаш нямаше по-лесни начини за самоубийство.
Най-зле се чувствуваше в състоянието на безтегловност между последователните периоди на спиране. Ами ако ракетите не се задействуват по командния сигнал и корабът продължи да пада към Луната, бавно, но с все по-голямо ускорение, докато се разбие на повърхността? Нямаше смисъл да се твърди, че тези опасения са детински или глупави, защото подобни аварии се бяха случвали.
Но с „Аурига“ не се случи нищо. Мощният вихър от спиращите двигатели вече метеше скалите и вдигаше към небето прах и космически отпадъци, които не бяха обезпокоявани в продължение на три милиарда години. За миг корабът застина в равновесие само на сантиметри от повърхността, а след това огнените мечове, които го крепяха, сякаш с нежелание се прибраха в ножниците си. Раздалечените на широко опори на шасито опряха в скалите, „стъпалата“ им се наклониха, пригаждайки се към профила на терена, и целият кораб се залюля за миг, докато амортисьорите неутрализираха енергията от сътресението.
За втори път в течение на двадесет и четири часа Морис Спенсър кацна на Луната. Твърде малко хора можеха да се похвалят с подобно постижение.
— Е — рече капитан Ансън, като стана от седалката пред пулта за управление, — надяваме се да сте доволен от изгледа. Ще ви струва доста пари… пък и все още не е решена дребната подробност за извънредното работно време. Според Профсъюза на космическите работници…
— Вие сте без душа, капитане! Защо ме занимавате с подобни дреболии в такъв миг? Но ако мога да кажа, без да трябва за това да се плаща допълнително — кацането беше отлично.