Доволен от хода на работите, Лорънс напусна пристанищната сграда, докато помощниците му продължаваха да разглобяват платформата. Пет минути по-късно (едно от преимуществата на Порт Рорис — можеше да отидеш навсякъде за пет минути) той се намираше в местната техническа работилница. Но там не остана толкова доволен.
Върху две подпори лежеше макет на покрива на „Селена“ от два квадратни метра — точно копие, изготвено от същите материали. Липсваше само най-горният слой алуминизирана тъкан, предпазващ кораба от слънчевите лъчи, но той беше толкова тънък и слаб, че нямаше да повлияе на опитите.
Експериментът беше съвсем прост и включваше само три съставки — заострен лост, тежък чук и един отчаян техник, който въпреки огромните усилия още не бе успял да прокара лоста през покрива.
Онзи, който малко познава лунните условия, веднага би си обяснил причината за неуспеха — чукът тежи само една шеста от земното си тегло и поради това е и шест пъти по-неефикасен.
Но тези разсъждения биха били погрешни. За обикновения човек е трудно да разбере разликата между тегло и маса и това е водило до безброй произшествия. Защото теглото е непостоянно свойство, което се променя при преминаване от един свят в друг. На Земята този чук би тежал шест пъти повече, отколкото на Луната, на Слънцето би бил почти двеста пъти по-тежък, а в космоса въобще не би имал тегло.
Но и на трите места, всъщност в цялата вселена, неговата маса или инерция оставаха същите. Усилието, необходимо да се задвижи с дадена скорост, и силата на удара му бяха постоянни величини в пространството и времето. На почти лишен от притегляне астероид, където щеше да тежи по-малко от обикновено перо, чукът щеше да разтроши скала толкова ефикасно, колкото и на Земята.
— Какво става? — попита Лорънс.
— Покривът много пружинира — обясни техникът, като изтри потта от челото си. — Лостът отскача при всеки удар.
— Разбирам. Но дали ще се получи същото, когато използуваме петнадесетметрова тръба и тя е заобиколена от прах? Може би тогава отскачането ще понамалее.
— Може би. Но погледнете това.
Те клекнаха край макета и огледаха долната повърхност на покрива. С тебешир бяха начертани линии, които обозначаваха мястото на електрическите кабели… които трябваше да се избягнат на всяка цена.
— Фибростъклото е толкова здраво, че не може да се пробие правилно отверстие. Когато се пробие, то се начупва и разкъсва. Виждате ли, вече е започнало да се напуква. Страх ме е, че ако приложим груба сила, ще пропукаме покрива.
— А такъв риск не трябва да поемаме — съгласи се Лорънс. — Откажете се от този начин. Щом не може да го пробием, ще трябва да провъртим отверстие. Опитайте се с бормашина, прикрепена в края на тръбата така, че лесно да може да се свали. А как върви работата с тръбопроводите?
— Почти са готови, всичко е стандартно оборудвано. До два-три часа ще ги свършат.
— Ще се върна след два часа — каза Лорънс.
Той не прибави, както биха направили някои: „Искам дотогава всичко да е готово.“ Хората му полагаха всички възможни усилия и никой не можеше нито със сила, нито с увещания да застави опитните и добросъвестни специалисти да работят по-бързо, отколкото позволяваха силите им. При подобни задачи не биваше да се избързва, а освен това до крайния срок, определен от запасите кислород на „Селена“, оставаха още три дни. След няколко часа, ако всичко вървеше добре, този срок щеше да бъде отложен за неопределено време.
За нещастие не всичко вървеше добре.
Комодор Ханстен пръв откри коварната опасност, която бавно надвисваше над тях. Вече се бе срещал с нея, когато се намираше в неизправен скафандър на Ганимед — не искаше да си спомня за това произшествие, но никога не можеше да го забрави.
— Пат — тихо заговори той, след като се увери, че никой не ги чува. — Забелязвате ли, че дишането става затруднено?
Пат погледна разтревожено и отговори:
— Да, сега, след като споменахте. Отдавах го на топлината.
— Отначало и аз така мислех. Но познавам добре тези симптоми, особено учестеното дишане. Заплашва ни отравяне от въглероден двуокис.
— Но това е невъзможно. Имаме на разположение още три дни, освен ако се повреди пречиствателната система.
— Страх ме е, че се е повредила. Каква система използуваме за премахване на въглеродния двуокис?
— Обикновена химическа абсорбция. Просто и сигурно устройство, което никога не е отказвало.