Тогава забеляза, че мисис Уилиамз, чийто рожден ден бяха отпразнували скромно само преди няколко часа, гледаше с втренчен поглед малката тръбичка в ръката си. Горката жена явно се страхуваше и никой не можеше да я обвинява за това. В съседното кресло съпругът й вече спеше.
„Неучтиво е — помисли си Пат — да заспи пръв и да остави жена си сама да се оправя.“
Но преди той да предприеме нещо, Сю се приближи до жената.
— Извинете, мисис Уилиамз, сбъркала съм, дала съм ви празна тръбичка. Бихте ли ми я върнали…
Всичко беше извършено толкова ловко, че изглеждаше като някакъв фокус. Сю взе или се направи, че взема тръбичката от отпуснатите пръсти, но в същия миг тя вероятно я бе притиснала към ръката на мисис Уилиамз. Жената така и не разбра какво се е случило, бавно се отпусна и се присъедини към съпруга си.
Половината пътници вече спяха.
„И то без почти никакви неприятности“ — помисли си Пат.
Комодор Ханстен бе проявил прекален песимизъм. В крайна сметка „наказателният отряд“ се оказа излишен.
Но в този миг забеляза нещо, което накара стомахът му да се свие и той промени мнението си. Изглежда, че както винаги комодорът си бе знаял работата. Мис Морли нямаше да бъде единственият труден пътник.
Бяха изминали поне две години, откакто Лорънс за последен път бе влизал в иглу. Някога, като млад инженер, работеше по строежите и със седмици живееше в иглу, забравяйки какво е да се намираш сред здрави стени. Разбира се, от онези дни бяха постигнати значителни подобрения в конструкцията и сега не беше особено трудно да се живее в дом, който можеше да се нагъне в малък куфар.
Това иглу беше един от последните модели „Гудийър XX“ и в него можеха да живеят шест души за неопределен период от време, стига редовно да ги снабдяваха с енергия, вода, храна и кислород. Всичко друго беше предвидено в самото иглу, дори забавленията, защото то разполагаше с вградена микробиблиотека от книги, музикални и видеозаписи. И всичко това не беше излишен разкош, макар ревизорите да го оспорваха редовно. В космоса скуката действуваше убийствено. Можеше да действува по-бавно от… да кажем, пробив във въздухопровода, но също толкова ефикасно и понякога дори по-страшно.
Лорънс се наведе леко, за да влезе във въздушния шлюз. Спомни си, че при някои от по-старите модели се налагаше дори да коленичиш. Изчака сигнала за „изравняване на налягането“ и после влезе в главното полусферично помещение.
Беше също като да попаднеш в балон, и той наистина се намираше в балон. Виждаше само част от вътрешността, защото помещението беше разделено на няколко части с подвижни прегради. (Още едно подобрение — по негово време можеше да се уединиш само зад завесата на тоалетната.) На три метра над пода върху еластична мрежа висяха осветителните тела и решетките на климатичната инсталация. Край заоблените стени бяха подпрени сгъваеми металически рафтове. Иззад най-близката преграда се разнасяше глас, който четеше инвентарен списък, а всеки няколко секунди друг глас отговаряше: „Да.“
Лорънс заобиколи преградата и попадна в спалното отделение на иглуто. Подобно на стенните рафтове двойните койки не бяха напълно монтирани; трябваше само да се провери дали всичко необходимо е на мястото си, защото веднага след приключване на проверката щяха да го опаковат и бързо да го превозят до мястото на катастрофата.
Лорънс не прекъсна работата на двамата складови работници, докато те продължаваха внимателната проверка. Задачата им беше скучна, но необходима (като толкова много работи на Луната), от нея зависеше животът на други хора. Направената сега грешка можеше да се окаже смъртна присъда за някого в бъдеше.
Когато проверяващите завършиха една страница от списъка, Лорънс каза:
— Това ли е най-големият модел, които имаме в склада?
— Да най-големият, който е годен за употреба — му отвърнаха. — Имаме и за дванадесет души, „Модел XIX“, но външната му обвивка пропуска и трябва да се поправи.
— Колко време ще отнеме поправката?
— Само няколко минути. Но после трябва да проведем дванадесетчасово изпитание в надут вид, преди да позволим да се използува навън.
Положението налагаше човекът, който създаваше правилата, сам да ги наруши.
— Не можем да чакаме пълния срок. Поставете двойна кръпка и проверете дали не пропуска. Ако е в рамките на допустимото, веднага предайте иглуто. Аз ще подпиша разрешителното.
Рискът беше незначителен, а големият купол можеше да потрябва набързо. Налагаше се по някакъв начин сред Морето на жаждата да осигури въздух и помещение за двадесет и двама души. Не можеше всички да стоят в скафандри през цялото време от мига, в който ги извадят от „Селена“, докато ги превозят до Порт Рорис.