Тъй като рядко се бе сблъсквал с расови предразсъдъци, които все още не бяха напълно изживени на Земята, Пат можеше да прави такива забележки, без да изпитва неудобство, дори без да съзнава, че са неуместни.
— Някакъв мисионер е нарекъл така дядо ми, когато го е кръстил. Много се съмнявам в него да се крие… хм… някакво генетично значение. Доколкото знам, аз съм чистокръвен „або“.
— „Або“?
— Абориген. Нашият народ е населявал Австралия, преди да дойдат белите. Последвалите събития са доста печални.
Познанията на Пат за земната история бяха доста бегли. Подобно на повечето жители на Луната той считаше, че нищо значително не е ставало преди 7-и ноември 1967 година, когато тържествено е била чествана петдесетгодишнината от руската революция.
— Предполагам, че е избухнала война?
— Едва ли може да се нарече война. Ние сме имали копия и бумеранги, а те са разполагали с огнестрелни оръжия. Да не говорим за туберкулозата и венерическите болести, които са били много по-ефикасни. Трябвало е да минат сто и петдесет години, за да се оправим от удара. Едва през миналия век, от около 1940 година, нашите редици започнали отново да нарастват. Сега аборигените наброяват около сто хиляди души — почти толкова, колкото са били при идването на вашите прадеди.
Макензи съобщи тези сведения с безпристрастна ирония, без никакъв логичен укор, но Пат сметна, че трябва да отхвърли всякаква отговорност за злодеянията на своите земни предни.
— Не ме обвинявайте за случилото се на Земята — каза той. — Никога не съм бил там, няма и да бъда, защото не понасям притеглянето. Но често съм гледал Австралия през телескоп. Изпитвам особени чувства към тази страна — моите родители са излетели от Уумера.
— А моите прадеди са кръстили града; „уумер“ е устройство за хвърляне на копия.
— Има ли хора от вашия народ — запита Пат, като внимателно подбираше думите си, — които все още да живеят в примитивни условия? Чувал съм, че съществуват такива племена в някои части на Азия.
— Старият племенен начин на живот е изчезнал. Това е станало много бързо, когато африканските държави започнали да нападат Австралия в ООН. Често съвсем несправедливо според мен — защото аз съм преди всичко австралиец и след това абориген. Но трябва да призная, че белите ми сънародници често са били твърде глупави. Толкова глупави, че са ни смятали за умствено непълноценни! Почти до края на миналото столетие някои от тях са ни смятали за диваци от каменния век. Вярно е, че техниката ни е била от каменния век, но не и ние.
Пат не виждаше нищо странно в това, че под повърхността на Луната обсъждат толкова отдалечен по време и пространство начин на живот. Двамата с Макензи трябваше да се развличат, да наглеждат двадесетте спящи пътника и да се борят със съня в продължение поне на пет часа. Този начин на развлечение не беше по-лош от всеки друг.
— Щом като вашият народ не е бил толкова примитивен, а вас например никой не може да нарече примитивен, защо белите са смятали така?
— От чиста глупост и предубеждения. Най-лесно е да се каже, че ако човек не може да брои, пише или говори на добър английски, той сигурно е прост. Мога да ви дам идеален пример от моето семейство. Дядо ми — първият Макензи — доживя до 2000-та година, но знаеше да брои само до десет. А пълното лунно затъмнение описваше така: „Газовата лампа на Исус Христос съвсем загасна напълно.“ Сега аз мога да напиша диференциалните уравнения за орбиталното движение на Луната, но не твърдя, че съм по-умен от дядо си. Ако ни разменят във времето, той може би щеше да е по-добър физик. Единствено обстоятелствата и възможностите ни са били различни. Дядо никога не е имал възможност да се научи да брои, а аз не е трябвало да създавам семейство в пустинята — за което са необходими много време и способности.
— Вероятно — каза замислено Пат, — някои от способностите на дядо ви щяха да ни бъдат полезни сега. Защото точно това правим ние — опитваме се да оцелеем сред пустинята.
— Би могло да се каже, макар, струва ми се, бумерангът и пръчките за палене на огън да не са от особена полза за нас. Бихме могли да използуваме някои магии, но за съжаление аз не зная нито една и се съмнявам дали влиянието на племенните божества от Арнхемланд би могло да стигне до Луната.
— Съжалявате ли понякога — запита Пат — за изчезването на обичаите и нравите на вашия народ?
— Как да съжалявам, като почти не ги познавам? Роден съм в Бризбейн и се научих да работя с електронноизчислителна машина, преди да съм видял коробори…