Отдъхна облекчено. Не беше забелязал тънкия прът върху блестящия фон на планината. Пилотът вече бе открил целта и бе променил курса, за да се отправи към нея.
Скутерите спряха от двете страни на ориентира и веднага закипя трескава дейност. Съгласно предварителния план осем души в скафандри с голяма бързина се заеха да разтоварват свързаните с въжета пакети и големите цилиндрични цистерни. Когато закрепиха металната рамка с болтове за празните цистерни и поставиха отгоре леките секции от стъклено влакно, платформата бързо започна да се оформя.
Сега за първи път през цялата история на Луната на монтажната работа се даваше такава гласност — благодарение на будното око в планината. Но щом започнаха работа, осемте души от скутерите забравиха напълно, че милиони хора надзъртат иззад рамената им. Стремяха се само по-бързо да поставят платформата на място и да монтират направляващите греди на сондажните тръби, които носеха живот на кораба.
Всеки пет минути, или дори по-често, Лорънс повикваше „Селена“ и уведомяваше Пат и Макензи за хода на работите. И през ум не му минаваше, че по този начин той осведомява и целия свят, който го слушаше със затаен дъх.
Накрая след като изтекоха двадесет напрегнати минути, сондата беше готова, а първата й пет метрова секция приличаше на харпун, готов да се забие в морето. Но този харпун беше пригоден да донесе живот, а не смърт.
— Започваме — съобщи Лорънс. — Забиваме първата секция.
— Побързайте — прошепна Пат. — Няма да издържа дълго.
Струваше му се, че се движи сред мъгла и не си спомняше тя да се е разпръсвала. Като се изключеше тъпата болка в дробовете, всъщност не се чувствуваше зле — само беше ужасно, невероятно уморен. Беше се превърнал в робот, изпълняваше задача, чийто смисъл отдавна бе забравил. В ръката си държеше гаечен ключ. Беше го извадил преди часове от сандъчето с инструменти, защото знаеше, че ще потрябва. Вероятно щеше да му припомни какво трябва да прави, когато настъпеше времето за действие.
Сякаш от много далече чуваше откъси от разговор, който явно не бе предназначен за него. Някой бе забравил да превключи канала.
— Трябваше сондата да се отвива от този край. Ами ако той е твърде слаб, за да помогне?
— Наложи се да поемем риска. Допълнителният монтаж щеше да ни забави поне с един час. Подай ми…
Връзката се прекъсна, но Пат бе чул достатъчно, за да се разгневи, доколкото можеше да се ядосва човек в полусъзнание. Той ще им покаже… той и добрият му приятел доктор Мак… Мак? Вече не можеше да си спомни името му.
Завъртя се бавно на подвижната седалка и погледна назад към подобната на Голгота кабина. За миг не различи физика сред другите безжизнено отпуснати тела. После го видя, че е коленичил до мисис Уилиамз, чийто рожден ден, изглежда, щеше да съвпадне с датата на смъртта й. Макензи държеше кислородната маска върху лицето й, без да съзнава, че показателното съскане на газа, излизащ от бутилката, бе престанало и стрелката на манометъра отдавна бе застинала на нулевото деление.
— Почти стигнахме — обади се глас по радиото. — Всеки миг ще чуете удар.
„Толкова скоро?“ — помисли Пат. Но се сети, че тежката тръба ще потъва в праха почти с бързината, с която я спускат. Реши, че е много умен, щом го е разбрал.
Бум! Нещо удари в покрива. Но къде?
— Чувам ви — пошепна той. — Стигнахте до нас.
— Знаем — отвърна гласът. — Усетихме, че сондата опря. Но останалото трябва да го направите вие. Кажете, къде е опряла сондата? Дали е над свободен участък, или над електропроводите? Ще я вдигнем и ще я спуснем няколко пъти, за да установите по-лесно къде опира.
Пат се раздразни. Стори му се крайно нередно, че го карат да решава толкова сложен въпрос.
Туп, туп… удряше сондата по покрива. Да го убият (колко подходящо звучеше този израз), не би могъл да определи точното място на звука. Но нямаше какво да губят…
— Давайте — измърмори той. — Мястото е чисто.
Трябваше да повтори, за да го разберат.
Веднага (там горе не губеха време) сондата започна да драска по външната обвивка на корпуса. Пат чуваше отчетливо звука й и той му се стори по-приятен от музика.
За по-малко от минута сондата проби първия слой. Чу я да се форсира и след това спря, защото изключиха двигателя. После сондьорът я спусна на няколко сантиметра от вътрешната обвивка на корпуса и отново я включи.
Сега шумът се чуваше значително по-силно и можеше точно да се определи мястото му. Пат с леко безпокойство установи, че се разнася от място, много близко до главния кабел в средата на покрива. Ако го прекъснат…