Когато стигна до свистящото отверстие, през което се изсмукваше животът на кораба, книгата буквално бе издърпана от ръцете му и прилепена плътно към тръбата. Шумът и въздушното течение веднага спряха. За миг Пат се олюля като пиян, после коленете му бавно се огънаха и той се просна на пода.
Глава двадесет и втора
Незабравимите мигове в телевизионните предавания са онези, които никой не очаква и, за които не са подготвени нито камерите, нито коментаторите. През последните тридесет минути платформата беше сцена на трескави, но точно определени действия, и внезапно, без никакво предупреждение, стана някакво изригване.
Невероятно, но от Морето на жаждата сякаш действително избликна гейзер. Жул машинално проследи с камерата издигащата се към звездите (сега те се виждаха по искане на режисьора) струя мъгла. Нагоре струята се разшири подобно на странно, прозрачно растение… или като по-стройно, намалено подобие на гъбовидния облак, вселявал ужас в две човешки поколения.
Изригването трая само няколко секунди, но през това време милиони зрители замръзнаха пред екраните, задаващи си въпроса как от безводното море може да избликне вода. После струята намаля и изчезна сред същото призрачно безмълвие, сред което се бе родила.
За хората на платформата гейзерът от влажен въздух също бе изригнал безшумно, но докато поставяха на място последното съединение, те усетиха вибрациите. Рано или късно щяха да се справят, дори и Пат да не бе спрял изтичането, защото струята беше слаба. Но това „късно“ можеше да се окаже твърде късно. Ами ако…
— „Селена“! „Селена“! — крещеше Лорънс. — Чувате ли ме?
Нямаше отговор. Предавателят на кораба не работеше. Лорънс не чуваше дори звуците, които микрофонът трябваше да улавя от кабината.
— Съединението е готово, сър — съобщи Коулмън. — Да включа ли кислородния генератор?
„Не би имало никакъв смисъл — помисли Лорънс, — ако Харис е успял да завинти обратно проклетата сонда. Дано само да е натикал нещо в тръбата, което да продухаме…“
— Да — отвърна той. — Включвайте на най-силно налягане.
С внезапен гръм притиснатата към тръбата книга „Портокалът и ябълката“ бе издухана. От откритото отверстие бликна струя газ, толкова студена, че очертанията й се виждаха сред призрачните вихри на кондензираната водна пара.
В продължение на няколко минути кислородният гейзер свистеше, без да причини никакъв ефект. После Пат Харис бавно помръдна, опита се да се изправи и струята го събори. Не беше особено мощна, но все пак по-силна от него в сегашното му състояние.
Леденият лъх обливаше лицето му и той лежеше, наслаждавайки се на студа, почти колкото и на чистия въздух. След няколко секунди си възвърна напълно съзнанието, макар да изпитваше силно главоболие, и си спомни всичко, което се бе случило през последния половин час.
Едва не изпадна отново в безсъзнание, когато възстанови в паметта си как бе отвинтил сондата и се бе борил с изсмуквания въздух. Но нямаше време да се съжалява за минали грешки. Важното беше, че е жив и ако имаше щастие, щеше да оцелее.
Вдигна като безжизнена кукла все още безчувствения Макензи и го подложи под кислородната струя. Тя вече беше значително по-слаба, тъй като налягането в кораба се нормализираше. Само след няколко минути щеше да се превърне в лек бриз.
Ученият се съвзе почти веднага и се огледа объркано.
— Къде съм? — попита той не особено бодро. — Значи, се добраха до нас. Благодаря на бога, че отново мога да дишам. Какво е станало с осветлението?
— Не се безпокойте, скоро ще го оправя. Веднага трябва да подложим всеки под струята и да напълним дробовете им с кислород. Ще се справите ли с изкуственото дишане?
— Никога не съм се опитвал.
— Съвсем просто е, почакайте да намеря аптечката.
Пат извади дихателния апарат и показа как се действува с него върху най-близкия пътник — оказа се Ървин Шустър.
— Издърпвате езика, да не пречи, и вкарвате тръбата в гърлото. После стискате тази помпа… бавно. Поддържате естествения ритъм на дишане. Разбрахте ли?
— Да, а колко да продължавам?
— Предполагам, че пет-шест дълбоки вдъхвания ще бъдат достатъчни. Не е необходимо да ги съживяваме, а само да прочистим дробовете им от застоялия въздух. Заемете се с предната част на кабината, а аз ще започна от задната.
— Но имаме само един апарат.
Пат се усмихна вяло.