Двадесет и четири часа след като надуха иглуто, всички специални съоръжения бяха изготвени и превозени до мястото на катастрофата. Лорънс се надяваше никога да не става нужда да подобрява този рекорд и се гордееше с хората си, които го поставиха. Инженерният отдел рядко получаваше заслужените похвали; също като въздуха, всеки го смяташе за нещо в реда на нещата и забравяше, че инженерният отдел му го подава.
Сега, когато всичко беше готово за действие, Лорънс се съгласи да проговори, а Морис Спенсър охотно прие да го изслуша. Именно този миг бе очаквал.
Доколкото си спомняше, за първи път се провеждаше телевизионно интервю, при което водещият интервюто и интервюираният се намираха раздалечени на пет километра. Разбира се, при огромното увеличение образът беше малко неясен и най-лекото потрепване в кабината на „Аурига“ го караше да танцува по екрана. Поради това всички на борда на космическия кораб стояха неподвижни, а уредите и машините — с изключение на най-необходимите — бяха изключени.
Главният инженер Лорънс, облечен в скафандър, стоеше на края на платформата и се подпираше на малкия подемен кран, чиято стрела беше издадена навън. На стрелата висеше огромен бетонен цилиндър, открит от двата края — първата секция на шахтата, която започваха да потапят в праха.
— След продължително обмисляне — каза Лорънс на далечната камера, но преди всичко на мъжете и жените, които се намираха на петнадесет метра под него — решихме, че това е най-добрият начин да се справим с проблема. Този цилиндър се нарича „кесон“ и лесно ще се потопи в праха под въздействие на собствената си тежест. Заостреният му долен край ще се вреже като нож в масло. Разполагаме с достатъчно секции, за да достигнем до кораба. Когато шахтата опре в него и долният край бъде херметизиран — налягането върху покрива ще подсигури това, — ще започнем да изваждаме праха. Щом се справим с праха, ще разполагаме с отворена шахта, подобна на малък кладенец, която ще стига до „Селена“. Но това е само половината от битката. После ще трябва да съединим шахтата с едно от нашите херметизирани иглута, така че, когато пробием покрива на кораба, да няма изтичане на въздух. Но смятам — надявам се, — че тези проблеми не са трудни за преодоляване.
Замисли се за малко дали да спомене някои от подробностите, които правеха операцията доста по-рискована, отколкото изглеждаше. Но реши, че не е необходимо. Хората, които разбираха, щяха сами да видят, а другите нямаше да ги интересува или щяха да помислят, че се хвали. Зрителите (началникът на Туристическата компания му бе съобщил, че го гледат над половин милиард души) не го безпокояха, докато всичко вървеше добре. А в противен случай…
Той вдигна ръка и даде знак на краниста.
— Спускай!
Цилиндърът започна бавно да потъва в праха, докато четирите му метра се скриха и остана да се подава само горният му край. Потъна лесно и безпрепятствено. Лорънс се надяваше и другите секции да се окажат толкова послушни.
Един от спасителите внимателно проверяваше ръба на кесона с либела, за да се увери дали потъва вертикално. След малко той вдигна нагоре палец и Лорънс му отвърна по същия начин. На времето, като всеки работник в космоса, той можеше да води продължителен и доста технически разговор само с жестове. Подобно умение беше от основно значение за професията му, тъй като понякога радиовръзката се прекъсваше, а имаше и случаи, когато ограничените налични канали не трябваше да се претоварват.
— Готови за номер две! — нареди той.
Тази операция беше по-сложна. Първата секция трябваше да се задържи неподвижна, докато към нея се закрепеше втората, без да се наруши равновесието. Всъщност бяха необходими два крана, но една рамка от Т-образни греди, издигната на няколко сантиметра от повърхността, щеше да поеме товара, докато кранът вдигаше втората секция.
„Само сега да не стане нещо, за бога!“ — си помисли главният инженер.
Втората секция се откъсна от скутера, който я бе докарал от Порт Рорис, и трима техници на ръце я подравниха. В подобна операция разликата между тегло и маса беше от съществено значение. Люлеещият се цилиндър тежеше сравнително малко, но инерцията му беше същата като на Земята и можеше да смачка човек, ако го удари при някое от бавните полюшвания. Бавното полюшване на висящата маса също беше особеност на Луната. При нейното притегляне всяко махало завършваше цикъла си два пъти и половина по-бавно, отколкото на Земята. Тази гледка винаги се струваше нередна освен на хората, родени на Луната.