— Мислех, че ме желаеш — напрегнато каза тя.
— О, да, желая те — прошепна той. — Определено те желая. Просто те питам какви са подбудите ти.
— И защо се интересуваш от тях?
— Струва ми се, че си тук заради нещо друго, а не защото страстта те е довела. Прав ли съм?
— Не — каза тя.
— Не? — повтори той. — Докажи го.
Тя го загледа с празни очи.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, прекрасна Джулиет, че ако изгаряш от желание по мен, трябва да се качиш при мен на леглото и да ми покажеш. Ти си омъжена жена. Няма да ти бъде трудно.
Тя беше готова да си тръгне. Обърна се. А той се запита какво ли да направи, ако тя наистина излезе от стаята. Ако имаше чувство за благоприличие, щеше да я остави да си отиде.
Но знаеше, че ще стигне пръв до вратата и ще й попречи да излезе.
Но тя не го насили да вземе нещата в свои ръце. Обърна се пак към него. Дори на лунната светлина той видя руменината, избила по бузите й. Решителността, изписана на нежните й, бледи устни.
— Добре — каза тя — покорна, както винаги. И се качи на леглото при него.
Глава 17
Леглото беше меко, изкусително меко. Беше спала и в други легла, прекалено много легла. Беше спала със съпруга си. Нито едно от тях не беше така меко и удобно. Не беше лягала в тези легла по свое желание. Но по някаква неясна причина сега искаше да бъде в това легло.
Не, не искаше, напомни сама на себе си. Това беше акт на отмъщение, единственото, което можеше да предприеме. И със сигурност не беше направила избора сама, по свое собствено желание.
Фелън все още лежеше изпънат и я наблюдаваше през спуснатите си клепачи. Тя си мислеше, че той я лъже. Защото, ако я желаеше, нямаше да я остави да си отиде. А той беше готов да го направи.
Тя коленичи на леглото. Не беше сигурна какво трябва да направи след това. Той не се беше помръднал. Ако притежаваше инстинкт за самосъхранение, тя щеше да слезе от леглото и да избяга. Но заплахите на Лемур все още звучаха в ушите й. Знаеше, че няма къде да избяга.
Пое си дълбоко въздух. Можеше да го направи. Той беше най-привлекателният мъж, който някога беше виждала. Това със сигурност щеше да направи преживяването по-малко неприятно.
За някои хора Лемур може би беше достатъчно приятен и красив на вид, макар да не беше вече в първа младост. Нямаше съмнение, че Валериън беше ужасно красив и привлекателен и като мъж, и дори като жена. Но Фелън Ромни беше нещо съвсем различно. Черната му коса обрамчваше мрачното му лице, тънките му устни бяха винаги извити в лека присмехулна усмивка. Ризата му беше разкопчана и разкриваше мургавите му гърди, а много дългите му крака бяха обути в плътно прилепнали черни панталони. Тя намираше за красиви дори босите му крака. И нямаше никакво съмнение, че притежаваше най-прекрасните и сръчни ръце на света.
Но сега тези ръце, както и цялото му тяло, лежаха съвсем неподвижни. Той просто лежеше и чакаше.
— Е? — каза тя, неспособна да прикрие раздразнението в гласа си.
— Е? — каза той, неспособен да прикрие факта, че ужасно се забавлява.
Тя беше готова да си тръгне. Единствено споменът за Лемур я задържа в леглото. Той не направи никакъв опит да я докосне. Неподвижността му я предизвика. Легна по гръб на леглото до него и се загледа в балдахина над главите им.
— Хайде, давай — каза тя през стиснатите си зъби. — Направи го.
— Подобно мило и любезно предложение почти ме лишава и от смелост, и от мъжественост — прошепна той. — Почти.
Тя го погледна разтревожено. Беше сигурна, че що се отнася до подобни занимания, не му липсва нито смелост, нито мъжественост.
— Искаш ли да съблека дрехите си? — попита го тя, решила веднъж завинаги да приключи с въпроса.
— Обикновено така нещата са по-приятни и по-лесни.
— Какво трябва да оставя на себе си?
Тя посегна към копчетата на бялата риза, които стигаха до шията й.
— Нищо.
— Нищо?
Самата мисъл за това беше шокираща.
— Абсолютно нищо — каза той отново.
Тя го гледаше внимателно, предпазливо.
— Ще го направиш, нали? — попита го, гласът й беше изпълнен с подозрителност. — Не си играеш само с мен, нали?
Леката усмивка, която украсяваше устните му, изчезна.
— О, определено ще го направя — прошепна той. — Макар много добре да знам, че не бива.
— Защо да не бива?
— Защото ти не го искаш истински. Не ми е много ясно защо дойде в леглото и ми се предлагаш като девственица, като че ли правиш саможертва. Ако бях почтен мъж, с чувство за благоприличие, щях да те изпратя да вървиш по пътя си. Но се страхувам, че не съм такъв. Желая те по-силно, отколкото желая да запазя самоуважението си.