Тя почувства как се изчервява. Истина беше, че е девственица и че прави саможертва, но нямаше намерение да му го казва.
— Има ли значение защо съм тук? — попита Джулиет.
— Би трябвало да има. Нямам навик да се любя с жени, които не го искат. Правя любов, за да получа, а и за да доставя удоволствие. Страхувам се обаче, че те намирам за неустоима. Предполагам, си мислиш, че като се любиш с мен, увеличаваш шансовете да те защитя от Лемур. Вече ти казах, че не е необходимо да го правиш. Няма да му позволя да те отведе.
— Не е заради това — каза тя, но знаеше, че трябва да си премълчи.
— Тогава защо?
Тя се поколеба повече, отколкото беше необходимо, а после изстреля една-единствена дума.
— Отмъщение.
Той се засмя.
— Колко еротично — каза той.
Тонът му беше присмехулен. Отмести ръката й от шията й. Дългите му пръсти започнаха да разкопчават копчетата.
— Аз мислех, че да си замине без тебе, ще бъде достатъчно отмъщение за него. Няма нужда да му слагаш рога.
Тя се опита да се изправи до седнало положение, но той й попречи, като сложи ръката си на гръдния й кош.
— Ако не искаш да го направиш… — каза тя.
Той се усмихна. В изражението му имаше нещо особено обезпокоително. Беше като предупреждение. Възбуждаше. Беше като предчувствие. В него имаше и странна нежност.
— Само исках да се уверя, че и ти ще участваш.
— Тук съм, нали? — гласът й беше доста напрегнат.
— Да — каза той. — Повече от ясно е, че си тук.
И той се наведе и я целуна.
Дъхът му леко миришеше на бренди. Тя спря да диша, беше напрегната и изпълнена с очакване. Но той се задоволи само с леката целувка, не се опита да я задълбочи. Тя направи опит да се отпусне. После разбра, че той е разкопчал всички копчета на ризата й и хладният нощен въздух гали кожата й.
Тя потрепера, не можеше да се сдържи. Той повдигна глава и я погледна в очите.
— Да не би да си размислила? — прошепна той. — Или просто ти е студено?
— Не съм размислила — излъга тя.
— Добре.
И той се качи върху нея. Покри я с огромното си, силно тяло. Твърдите му гърди опряха в нейните — по-меки и по-нежни. Кожата му беше топла, почти гореща. Той прокара пръсти през косата й, успокои я. Тя го погледна, както се надяваше, безстрашно.
— Ще отнеме ли много време? — попита го тя. В тона й се прокраднаха остри нотки.
— Бързаш ли за някъде?
Говореше бавно и някак нехайно. Тя си помисли за Лемур, който беше някъде из къщата. Ако се опиташе отново да я намери? Ако решеше да заминат посред нощ? Трябваше да приключи с тази неприятна работа и да се върне в стаята си.
— Просто си помислих, че все някога ще трябва да приключим.
— Като че ли ми говориш за някое делнично задължение — подигра й се той.
Дългите му палци нежно милваха бузите й.
— Но нали се предполага, че за това не е необходимо много време — упорито продължи да пита тя.
Опита се да не обръща внимание на чувствата, които милувката му събуждаше в нея. Опитваше се да не обръща внимание на тялото му. Той вече беше далеч по-готов, отколкото съпругът й някога е бил. Тя имаше достатъчно опит, за да разбере поне това.
— Може да продължи толкова дълго, колкото ние пожелаем — каза той, целуна единия й клепач, а после — другия. — Може да го направим бързо и брутално — и потвърди думите си с рязка и бърза целувка по устните й. — А може и да не бързаме и да се наслаждаваме по-дълго на удоволствието. И двата начина си имат известни предимства.
— Аз бих предпочела да го направиш бързо — каза тя безразлично и студено.
— Нима? — каза той, но дори не слезе от нея. — А аз бих предпочел да го направя бавно и изцяло да му се насладя. Така удоволствието ще бъде по-голямо. За мен. И особено за теб.
Тя не скри изненадата и недоверието си.
— Не се тревожи за мен — каза тя язвително. — Аз не очаквам никакво удоволствие.
Той положи главата си на рамото й и тя почувства, че през тялото му премина тръпка. Разбра, че той се смее на нея.
— Започвам да разбирам — сериозно рече той — Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
— Вече ме пита. Ако самият ти не проявяваш интерес…
Той притисна бедрата си в нейните, като ясно й показа, че проявява немалък интерес.
— Ще се ужасиш ли, ако ти доставя удоволствие? — учтиво я запита той. — Поне малко удоволствие?
— Предполагам, че не — каза тя неблагодарно. — Не може ли просто да го направим и да спрем да говорим за него?
— Предполагам, че можем.
— Е?
— Е? — отново повтори той.
Този път не се опита да скрие факта, че се забавлява. Сребристите му очи блестяха.
— Е — каза тя гневно, — слез от мен и аз ще се съблека и ще се обърна.