Тя дишаше учестено. Затвори очи. Но отново ги отвори широко, защото той взе ръката й и я постави върху втвърдената плът, която издуваше панталона му отпред.
— Не — каза тя.
— Не?
Той не пусна ръката й, помилва я, а после я притисна по-силно към плътта си.
— Нима си променила решението си?
В гласа му се долавяше отчаяние и напрежение, но не и гняв. Тя поклати глава.
— Не, не съм — каза тя — Но ми се струва, че няма да стане.
— Защо не?
Тя нямаше намерение да му каже. Нямаше да му позволи да й се смее. Той беше този, който имаше по-богат опит и ако не знаеше, не беше тя тази, която щеше да му каже. Но пък той нямаше намерение да й позволи да мълчи. Той се намести над нея, целувайки я нежно, докато правеше смяна на позицията.
— Защо не? — запита я отново.
Целуна я по устата. Ръката му се шмугна между бедрата й и зае мястото на устата му. Тя не беше сигурна дали влагата идва от нея, или от неговата уста. Самата мисъл за това беше много обезпокояваща и странна, но той, очевидно, не обръщаше внимание. Милваше я нежно, ръцете му шареха навред, почти не оказваха натиск и тя си каза, че няма защо да се тревожи.
— Защо не? — попита я той, като увеличи натиска на ръката си.
— Защото ти си… прекалено голям — каза тя най-после. Знаеше, че ужасно силно се е изчервила.
Той наистина се засмя, дяволите да го вземат, нежен и мамещ звук.
— Досега винаги е ставало.
— Тогава, може би нещо не е наред с мен — каза тя. — Защото Лемур е много по-малък и все пак не може… искам да кажа, много му е трудно да…
Гласът й заглъхна, защото Фелън я наблюдаваше внимателно.
— Трябва да довършиш изречението си — спокойно рече той. — Големи трудности ли има, или въобще не може?
Знаеше какво ще се случи, ако му каже истината. Той никога нямаше да я вземе, ако узнаеше, че всъщност тя все още е девствена.
А тя го искаше. И не само заради абстрактното отмъщение. Извинението се беше стопило в мрака на нощта. Беше останала голата и неподправена истина, срещу която тя не искаше да се изправи лице в лице. Тя го искаше, искаше тялото му, искаше той да я вземе. А после щеше да си замине завинаги.
Направи единственото нещо, за което се сети. Позволи на пръстите си да се плъзнат по кожата му, да го помилват. И прилепи устата си до неговата, докосна устните му с езика си. Остана изненадана от реакцията му. Той нададе тих стон, издаващ желанието му, придърпа я към себе си, хвана ръката й като в плен, притисната между телата им и я целуна в отговор. А на нея й се прииска да се притисне още по-силно в него, да се слее с него, да потъне под кожата му. Целуна го, езикът й безсрамно се преплете с неговия. Тя се изви под него. Искаше да получи неща, които дори не знаеше какви са.
Той се пресегна и несръчно събу панталона й. А после развърза своя и освободи члена си. Тя се опита да се отскубне, обзета изведнъж от срам.
— Не ме спирай сега — изстена той. — Този вид спорт тъкмо започна да ти харесва.
— Спорт? — ядосано откликна тя. — Ти наричаш това…
Устата му запуши нейната. Целувката му беше толкова дълбока и завладяваща, че протестите й заглъхнаха. Той придърпа ръката й и я сложи върху пулсиращата му мъжка плът, която вече не беше скрита в панталона му, задържа я там, докато първоначалната й паника се стопи и на нейно място се появи странно, чувствено любопитство.
Той беше гладък, копринен и влажен. Тя си каза, че би трябвало да изпитва отвращение. Но пръстите й се плъзнаха по него очаровани. После го обхванаха, измериха дължината и ширината му. Беше очарована от стоновете, които той издаваше.
Ръката му се придвижи надолу и се пъхна между бедрата й. Тя застина, очакваше болката. Но нямаше такава. Дългите му пръсти разделиха устните, погалиха я и я заля странна, непозната топлина. Тя не можеше да се контролира, не можеше да скрива реакциите си. Бедрата й се извиха в дъга, притиснаха се към ръката му. Тя чу тихия шепот на одобрение, ръката му се пъхна по-надълбоко, гмурна се във влажната й вътрешност, възбуди я толкова силно, колкото тя не предполагаше, че е възможно.
Тя усещаше как удоволствието нараства, как я обзема все по-голяма наслада. Знаеше, че няма да продължи дълго, че ще се превърне в болка и страх, но вече беше изпитала толкова наслада, че щеше да й стигне за цял живот.
— Обещай ми — каза тя, но гласът й едва се чуваше. Той не преустанови сладките движения на ръката и пръстите си. Напротив, пъхна ги още по-надълбоко. Тя не успя да потисне вика на удоволствие, който напираше в гърлото й.