— Бих ти обещал всичко — каза той.
Тя отвори очи и погледна дълбоко в неговите. Сребристото сияние беше потъмняло, беше придобило тъмнината на нощта. Страстното и диво изражение може би трябваше да я уплаши. Но не, то просто накара удоволствието и да нарасне още повече.
— Не спирай — каза тя. — Дори да те помоля, не ме оставяй да те спра.
Спокойствието му я изнерви.
— Не мога… — поде той.
— Не спирай — повтори тя. — Обещай ми, че няма да спреш. Дори да се изплаша, да се чувствам неспокойна, дори да те моля, трябва да го направиш. Знам какво искам.
— И какво искаш? Отмъщение?
Това извинение беше добро, колкото и всяко друго. Но сега не беше време за извинения.
— Не — каза тя. — Искам теб.
Той тихичко изруга. Думите й отпушиха страстта му. Той я натисна върху леглото, раменете й се забиха в мекия дюшек, а той коленичи между краката й. Тя го почувства, почувства горещината и твърдостта му. Той се колебаеше, а тя трепереше от желание.
— Обещай ми — прошепна отново тя. — Не спирай.
— Обещавам.
Думите му прозвучаха приглушено. Той се плъзна в нея, а после навлезе още по-дълбоко с уверено и силно движение. Но се спъна в доказателството за нейната девственост. Той се вцепени в ръцете й и тя усещаше, че не е спокоен.
— Отвори очите си, дявол да те вземе — ядосано рече той.
Тя не искаше да го направи, но нямаше избор. Трябваше да се подчини. Погледна в очите му. Чакаше.
— Ти си девствена — каза той тихо, горчиво.
— Да.
— Той не те е докосвал.
— Опитваше се. Но не можеше.
Прииска й се да заплаче, да закрещи. Емоции и чувства, бушуваха в тялото й, а тя не успяваше дори да определи какви са. Беше сигурна, че той ще се отдръпне от нея, ще я изостави.
— Фелън — каза тя, а в тона й се съдържаше молба.
— Казах ти, че нямам нужда от жертвите на девственици.
Студенината в гласа му странно контрастираше с горещината, излъчваща се от тялото му.
— Ти ми обеща — ядоса се тя и здраво го стисна. — Каза, че няма да спреш дори да те помоля.
Той дълго и мълчаливо я гледа.
— Нямам намерение да спирам сега — отговори й. — Ти си моя. Веригите на брака нищо не струват, дори е срамно, че съществуват. Аз съм този, който те кара да се чувстваш жива, затова ти си моя. — Гласът му изразяваше силните му емоции и чувството му за собственост. Тя беше доволна, ликуваше. Той добави: — И аз имам намерение да те взема.
И преди да осъзнае какво прави той, мъжът навлезе дълбоко в нея. Скъса девствената й ципа и се успокои едва когато стигна до самата й утроба.
Тя издаде слаб писък, който показваше по-скоро изненада, отколкото болка. Той бързо покри устата й със своята. Останаха неподвижни, изчакваха. Нейното тяло бавно свикваше с неговото, нагаждаше се. А после той започна да се движи — излизаше навън, още малко и тя щеше да го изтърве, а после бързо влизаше обратно, дори още по-надълбоко. Той се протегна и хвана краката й. Повдигна ги, накара я да ги обвие около хълбоците му. Тя заби ноктите си в рамото му, задържа ги там. Казваше си, че го прави заради него и заради приятното чувство, което изпитваше — чувството, че най-после принадлежи на някого. Тялото й започна да трепери, здраво хванато в неговата прегръдка.
Нещо в нея се надигаше — паника, объркване, копнеж, който не разбираше. Притисна се по-силно към него, ноктите й задраскаха потната му кожа. Всеки път, когато той се забиваше в нея, тя се повдигаше, за да го посрещне. Искаше повече, искаше нещо, което досега не беше получавала, и не знаеше как, с какви думи да помоли за него.
Но не стана нужда да го моли за каквото и да било. Той плъзна ръката си между телата им и я докосна. Другата му ръка запуши устата й точно навреме, защото тя започна да крещи. Тялото й беше обхванато от конвулсии, от тръпки, които бяха знаците на магията и лудостта. Измина като че ли цяла вечност — безкрайна, пурпурна вечност. Когато най-после тя отвори очите си, видя, че той се е надвесил над нея и я гледа, а все още твърдата му плът я изпълваше.
— Това си имал предвид, когато каза, че искаш да ме гледаш, докато изпитвам оргазъм, нали? — каза тя с дрезгав шепот.
— Да.
И той се надигна и се заби в нея — още по-дълбоко. Всеки нов тласък я изпълваше със силно удоволствие, нови и нови тръпки завладяваха тялото й. Тя искаше да го помоли да спре, да му каже, че не би могла да понесе повече. Обаче неговите движения ставаха все по-силни и все по-бързи и тя откри, че я залива гореща вълна. За втори път се разтопи под него. Краката й здраво го стиснаха, ръцете й здраво го обгърнаха и тя се опита да го привлече още по-близо до себе си, да му помогне да влезе още по-надълбоко. Тялото му я притискаше плътно към леглото, ръцете му натискаха раменете й. Изведнъж той се вцепени в ръцете й, от гърлото му излезе приглушен вик и той я изпълни със семето си.