— Ще отида с мистър Рамзи, сър — тихо каза тя.
Маубрей въздъхна.
— Сигурен ли си, момко?
Тя кимна. По-добре щеше да бъде, ако беше оставила косата си вързана на опашка. Дори късо подстригана, както беше в момента, тя падаше около лицето й по начин, който издаваше девойката.
— Сигурен съм.
Дори да беше очаквала, че мистър Рамзи ще бъде доволен, очакванията й бързо се разпръснаха. Той само кимна с глава, като че ли точно това беше очаквал от нея.
— Иди си събери нещата — каза той.
— Сега? Тази вечер?
Гласът й слабо трепереше. Беше направила своето решение. Но не беше готова да го изпълни.
— Ще тръгна за вкъщи не по-късно от десет минути. Пътят до Сатърс Хед е доста дълъг, Джулиън.
— Винаги можеш да промениш решението си — каза сър Невил, като леко се поклащаше.
— Ще бъда готов след пет минути — каза Джулиън и заподскача босоног по стълбите.
От сър Невил нямаше и следа, когато тя излезе на осветения от луната двор. Беше се облякла бързо и доста небрежно. Не беше рискувала да губи време за пристягането на гърдите си. Надяваше се, че широкият жакет и тъмнината ще скрият издайническите извивки. Поне фигурата й беше по момчешки тънка и стройна. Ако имаше формите на Агнес, нямаше да може да участва в подобен маскарад.
Рамзи стоеше до черния си като нощта кон и я чакаше с измамно търпение.
— Това ли е всичко, което имаш? — попита той, като погледна малкия вързоп в който бяха увити другият й чифт дрехи и всичко, което притежаваше на този свят.
— Да… Сър — добави тя, като се проклинаше.
Не й беше трудно да проявява почтителност към останалите. Какво, по дяволите, имаше в този мъж, че я караше да рискува всичко в името на такова дребно предизвикателство?
Линиите, които се сключваха около устните му, станаха по-дълбоки, когато той се усмихна.
— Отпред или отзад искаш да яздиш, Джулиън?
Джулиет погледна коня. Не беше яздила от месеци, а конят на Рамзи беше висок и силен красавец.
— Предпочитам да вървя.
— Нямаш избор, момче. Трябва да се върна в Сатърс Хед навреме и ще те взема със себе си. Не можем да разочароваме дамата.
— Но аз не…
Протестът й беше съвсем безполезен. Той протегна дългата си силна ръка и я повдигна. Спусна я на гърба на коня.
— Спокойно, Черньо — успокои той коня и седна зад нея. Тялото му беше плътно притиснато до нейното. Тя се опита да се измести напред и да държи гърба си скован и изправен, но битката беше предварително загубена.
Той хвана юздите. Ръцете му я обгръщаха и въпреки че не беше я прегърнал, тя ги чувстваше толкова осезателно, колкото и бедрата му, притиснати до нейните. Тя отново потрепера в топлия нощен въздух.
Маубрей бързо притича на двора. В ръката си държеше завързана на възел носна кърпа.
— Забрави това, Джулиън — каза той и хвърли кърпата в ръцете й. — Заплатата ти.
През тънкия плат тя почувства тежестта на добрите, стари английски монети.
— Но аз не съм я заслужил…
— Задръж ги — каза Маубрей и обви пръстите й около носната кърпа. — Те ще ти дадат възможност да направиш своя избор.
Беше забравила коя всъщност е тя. Сълзи на благодарност изпълниха очите й Наведе се и го целуна по грубата буза. Маубрей се сепна изненадан, а после й се усмихна.
— Грижи се за себе си, момче. И ако имаш нужда от място, където да преспиш, за теб винаги ще се намери такова в „Птицата и перата“.
Миг по-късно те потеглиха. Яздеха мълчаливо към края на града. Копитата на коня издаваха тих, приличен на звън звук, когато се удряха в паважа. Джулиет държеше гърба си изправен, като се бореше с внезапната умора, която я завладя. Бореше се и с усещането за топлината на тялото, притиснато в нейното, за силата на ръцете, които я обгръщаха, но не я докосваха. Усещаше мускулите на дългите бедра, които бяха притиснати в нейните.
— Може би за в бъдеще трябва повече да внимаваш кого целуваш, млади момко Джулиън — каза Рамзи след няколко минути.
Паважът беше свършил и пътят представляваше една прашна бразда. Градът се беше смалил в далечината.
— Някой може да те разбере погрешно.
Тя усети как се изчервява и още веднъж благодари на Бога за тъмната нощ и за факта, че язди пред него.
— Трябваше по някакъв начин да изразя привързаността и благодарността си — защити се тя.
— Нима? Трябва да внимаваш също кого даряваш с привързаността си. Хората може да се възползват от теб.