Започна да я целува все по-нагоре, докато стигна до коляното. Целуна ямката с устни и език, а тя издърпа полите си по-нагоре и въздъхна от задоволство.
Той изстена. Стонът идваше дълбоко от гърлото му. Бореше се с желанието да я събори на пясъка. Пелерината беше постлана под нея. Той искаше да метне полите на раменете й и да легне между дългите й бели крака. Трепереше от желание и от нужда тя да го задоволи, но направи последен опит да се овладее.
— Не, Софи — каза той, гласът му беше изпълнен с напрежение, — не мога да постъпя така с теб.
— Валериън — каза тя нежно, — не можеш да вървиш против себе си.
И тя го обгърна с ръцете си, като му предложи тялото си — на него и на лунната светлина. Повече не можеше да устои.
— Права си — каза той. — Дори да ме прокълнат, пак ще го направя.
И той хвана ръцете й, придърпа я към себе си и покри устата й със своята.
Глава 21
Отдавна копнееше да й даде тази целувка. Устата му се разтвори широко — влажна, топла и търсеща. Използваше езика си, зъбите си. Целувката му беше толкова дълбока и покоряваща, че на нея й се зави свят. В отговор тя го целуваше, притискаше се в ризата му с изненадваща сила, разтваряше устните си под натиска на неговите, отмяташе глава назад, за да го приеме по-добре — всичко го правеше неимоверно щастлив и го караше да изпитва огромно удоволствие. Той нададе стон, казваше си, че е копеле до мозъка на костите си, щом може да постъпи така с нея. Но знаеше, че е вече много късно и не може да спре.
Ръцете му я обгръщаха. Той чувстваше къде е закопчана и завързана роклята й. Беше много добре запознат с женските дрехи и знаеше как да развърже и тази рокля. Въпреки че ръцете му трепереха, можеше да се освободи от преградата само за няколко мига. Тя щеше да се смъкне от раменете й и да предложи тялото на нощната прохлада и на алчния му поглед.
Ако престанеше да я целува, може би щеше да устои на изкушението да я съблече. Но не можеше да спре. Ръцете му бяха сръчни, бързи, развързаха панделките, смъкнаха тънкия муселин надолу по раменете й, после по ръцете й. И изведнъж загубиха сръчността си и започнаха да треперят. Той пожела да се отдръпне.
Тя обаче нямаше намерение да му позволи да го направи. Притисна се в него. Устните й бяха влажни и готови за целувка. Роклята се беше смъкнала до кръста й. Отдолу носеше тънка копринена шемизета, подобна на онази, с която беше облечена и в хана. На лунната светлина той не можеше да види кафявите зърна, но можеше да се досети за очертанията и формата на гърдите й. Наведе се и обхвана гърдите й с уста, засмука ги през тънката материя. Езикът му закръжи около твърдите зърна. Тя отново нададе слаб вик и зарови ръцете си в косата му.
Той вече не можеше да разсъждава. Положи я на пясъка. Тя самата беше готова на това и не оказа никаква съпротива. Придърпа го към себе си. Пелерината беше разстлана под тях, правеше пясъка по-мек и го превръщаше в легло. Той се намести между краката й. Тя беше влажна и гореща, беше готова да го приеме.
Никога досега не беше правил любов с девственица. Трябваше да бъде нежен, да влезе бавно. Щеше да бъде трудно, защото всичко в твърдото му тяло крещеше да побърза. Обхвана лицето й с длани, целуна я по устата, по врата, по раменете. Смъкна шемизетата, защото искаше да вкуси от плътта й. Тя се задъха — може би от страстно желание, а може би от страх. Той се опита да се отдръпне.
Не, тя нямаше да го пусне. Повдигна бедрата си към него, притисна го, залюля го.
— Покажи ми, Валериън — прошепна тя. Взе ръката му и я пъхна между краката си — там, където беше влажна и гореща. — Каза ми, че ще бъде влажна и топла, готова да те поема. Покажи ми, Валериън. Научи ме.
Можеше да се насили да спре толкова, колкото можеше да накара сърцето си да спре да бие. Тя чакаше. Той не можеше да разочарова и двамата. Ръцете му бяха като схванати. Доста несръчно разкопча панталоните си, смъкна ги и освободи твърдата си мъжественост. Потъна между краката й, внимателно се подпря на ръце, за да не й тежи. Гърдите им бяха плътно притиснати — неговите твърди, а нейните нежни и меки и все още влажни от целувките му. Зърната й бяха набъбнали от желание и настръхнали от хладния нощен въздух. Съзнанието за тяхната твърдина го караше да губи разсъдък.
— Не искам да те нараня — каза той приглушено и отново се опита да се отдръпне.
— Нали ще боли само първия път — доста уверено каза тя. — Ще го понеса и аз, щом и ти ще можеш.
Той се засмя и започна да потъва в нейните горещи и влажни дълбини. Достигна до преградата и се запита по какъв ли начин да направи нещата по-лесни за нея. По какъв ли начин да запази изражението в очите й, замъглени от страстта. Пъхна ръката си между телата им, прокара пръсти по влажните косми и достигна до чувствителното връхче, което се криеше под тях. Тя се изви изненадана, но той продължи натиска и милувките и усети как тя затрепери, как задиша учестено. Вълнението й се усилваше все повече и повече, докато най-накрая беше обзета от силни сладостни тръпки. Точно в този момент той натисна леко преградата и мина отвъд нея. Нито един от двамата не обърна особено внимание на това, тъй като и двамата изпитваха огромно удоволствие.