— О, Валериън — задъхано прошепна тя, — беше чудесно. Беше по-хубаво дори от онова, което ми разказа.
— Да — съгласи се той, потискайки импулса си бързо и диво да се раздвижи в нея. Щеше да експлодира, усещаше го Искаше обаче да й даде време да свикне с него. Не искаше да се отпуска отгоре й като жалък, задоволен звяр.
— Още не сме свършили, нали? — нежно го запита тя, и повдигна бедрата си, обгърна го, придърпа го още по-надълбоко. — Има още, нали?
— Не искам да те нараня — каза той през стиснати зъби.
— Най-доброто вече мина — каза тя, явно отчитайки практическата страна на въпроса. — И то беше чудесно. Хайде, покажи ми и останалото.
Тогава той навлезе в нея със силно и уверено движение. Тя го посрещна радостно. Беше загубен. Надигна се, вълната го помете и той потъна в някакво тъмно, известно само на него място. Тя беше с него, обвиваше го с краката си и го люлееше. А той държеше бедрата й с големите си длани и се движеше — бързо, все по-бързо. Докато най-накрая застина в ръцете й, а семето му я изпълни. Любовта и желанието бяха задоволени.
Той се отпусна бездиханен отгоре й. Изпитваше силна загриженост, дали тя е добре. Погледна я. По бузите й имаше сълзи, очите й бяха затворени, а устните й трепереха.
Разбра, че се е държал като чудовище, като разгонен звяр, искаше да се самоубие. Да се хвърли в морето, да… Тя отвори очи и му се усмихна щастливо.
— Беше прекрасно — каза тя с дрезгав глас.
Прииска му се да изрече някаква шега, но нито една не му дойде наум.
— Да — отрони той, — беше прекрасно.
— Така ли е обикновено? — попита го тя. — Още когато ми говореше за него, ти каза, че било чудесно, но не ми описа всички вълнуващи и прелестни подробности.
— Не, обикновено не е така. Всъщност, никога досега не ми е било така хубаво.
Тя отново му се усмихна.
— Това е така, защото се обичаме.
Той се изправи, макар да не му се искаше да се отделя от тялото й.
— Софи…
Тя въобще нямаше намерение да се вслушва в здравия му разум.
— Господи — прошепна тя, — ти дори не си съблякъл роклята ми.
Тогава той я съблече, а след нея и шемизетата. Тя остана върху пелерината гола и красива. Кръвта тъмнееше върху белите й бедра, гърдите й бяха високи, пълни и съблазнителни.
— Отивам да плувам — каза тя. — А после искам да ми покажеш още неща.
И тя изтича до водата, преди той да успее да я спре. Гледаше след нея, изпитваше желание и чувство за вина. А после съблече онези от дрехите, които бяха останали на него, и я последва в студеното тъмно море.
Беше свикнал със студените води на графство Йорк. Студените води на Атлантика не му помогнаха особено — отново изгаряше от желание по нея. Желание, което нищо не можеше да охлади. Тя се хвърли в ръцете му — студена, мокра и усмихваща се, косата й беше полепнала по бялата й кожа.
— Не можем да го направим — каза той, когато тя плъзна тялото си по неговото. Устата й имаше вкуса на морето и го целуваше пламенно. — Не искам да те оставя с едно малко копеле така, както е била зарязана майка ми. Трябваше да внимавам повече, но знаех, че няма да имам друга възможност…
— Сега вече е прекалено късно — каза му тя весело. — Ти знаеш много неща за правенето на любов, но аз знам повече от теб за женското тяло. Най-удачното време за забременяване е между два месечни цикъла. Точно в този момент го направихме и ние. Предполагам, че след девет месеца ще бъдем двойка щастливи родители.
— Софи! — извика той.
— И то няма да бъде копеле. Ти ще се ожениш за мен и ще живеем щастливо цял живот.
Той стоеше във водата и я държеше. Краката й бяха здраво стегнати около кръста му, тя държеше лицето му в дланите си и се взираше в очите му.
— Чуваш ли ме? — запита тя, но въпросът й прозвуча като команда. Беше достатъчно силен да надвие шума на морето. — Ще живеем щастливо до края на дните си, дявол да го вземе.
Тогава той се предаде.
— Как бих могъл да се съпротивлявам още, Господи? — обърна се той към небесата.