И той се засмя, а после диво я целуна. Тя докосна лицето му с ръце. Пръстите й бяха мокри. „От сълзите на радост“ — досети се той.
— Фелън — каза тя учудено, — ти все пак си човек. Знаеш го. Знаеш, че ме обичаш истински. Нали?
И той започна да й показва любовта си. Обичаше я силно и дълбоко. А „Сий хорс“ ги отнасяше далеч от бреговете на Англия, към техния собствен рай.