— А нима предпочитате лошите и неверни жени? — запита тя, преди да успее да помисли и да сдържи дръзкия си език.
След като зададе този прям и непринуден въпрос, тя беше обзета от неописуем, сковаващ ужас. Седеше неподвижно в очакване да я изхвърли от коня в близката канавка. Но той се засмя. Смехът му беше обезпокоителен, нежен, странно чувствен в нощния въздух, раздвижван от морския бриз.
— Добре е, че идваш в Сатърс Хед, Джулиън. С език като твоя ще се забъркаш в много по-големи неприятности и няма да можеш да се справиш с тях.
Той взе поводите само в едната си ръка, а с другата я прихвана през талията, точно под гърдите, и я придърпа към себе си. В допира му нямаше и следа от нежност.
— И не ми казвай пак, че можеш и сам да се грижиш за себе си. Щеше да се забъркаш в такава каша с Пинуърт, че дори Маубрей нямаше да може да ти помогне. Приеми най-сетне, дете, че ще си много по-щастлив в Сатърс Хед, където ще бъдеш и в по-голяма безопасност.
Тя го чувстваше зад себе си. Той беше голям, силен и топъл. Здрави кости и мускули — в слабото му тяло нямаше нито едно меко местенце. Нямаше смисъл да се опитва да се бори със задържащата я ръка. Ако го направеше, той можеше случайно да докосне гърдите й, а такъв риск тя не можеше да си позволи. Нямаше друга възможност, освен да се облегне на него.
Нежният бриз развяваше косите й и понякога те се спускаха над лицето й. Яздеха по крайбрежната ивица, шумът на морето се сливаше с тропота на коня и с биенето на сърцето на мъжа зад нея. За първи път от много месеци насам тя можеше да затвори очи и да се отпусне, да се почувства в безопасност. Нима щеше да бъде слабост от нейна страна поне за миг да се отдаде на това внезапно изкушение?
— Точно така, момче — прошепна Рамзи в ухото й, когато тя се отпусна на него. Беше доста изтощена и не забеляза веселите присмехулни нотки в гласа му. Той продължи: — От утре няма да имаш и миг почивка. Валери постоянно ще ти намира работа. Най-добре ще бъде да си отпочинеш, колкото можеш сега. Довери ми се. Няма да позволя да паднеш от коня.
— Да ти се доверя? — сънено промълви Джулиет. Искаше да се изтръгне от сладките прегръдки на съня, но не можеше. — Не се доверявам на никого.
— Много мъдро, момче — каза той и дъхът му погъделичка ухото й. — Но сега, само за малко, можеш да се отпуснеш. Никой няма да те нарани, докато аз съм до теб.
„Може би няма, помисли си Джулиет, която не можеше да надвие съня. Но кой ще ме защити от теб?“
Глава 3
Валериън ядосано погледна по-големия си брат.
— Не е необходимо да бъдеш чак толкова жесток — сопна му се той.
Тези думи бяха произнесени вече на следващата сутрин. Двамата братя бяха в най-просторната спалня в къщата в Сатърс Хед. Фелън помагаше на непокорния Валериън да се справи със сутрешния тоалет.
— Стой мирно — заповяда му Фелън.
Той се опитваше да затегне здраво корсета на Валериън и ядосано изруга, когато едната от вървите се изплъзна от ръцете му.
— Защо да не минем и без този инструмент на Инквизицията? Роклите, които Ханигън намери за теб, са шити за някоя доста едра жена. Никой няма да забележи, ако днес талията ти е с няколко инча по-широка от вчера.
— Особено след като ти си обяснил, че съм в трудно положение — недоволно измърмори Валериън. — Струва ми се, че намираш всичко това за забавно.
— Само малко.
— Тогава защо ме гледаш така съсредоточено. Мислех, че днес ще бъдеш във великолепно настроение, след като вчера успя да спасиш малкото бездомно дете от лапите на Пинуърт. Сигурно си струваше да се види физиономията му, когато най-сетне успееше да свали дрехите от нея.
— Но ние нямаше да сме там и нямаше да видим физиономията му — напомни му Фелън. — А и тя едва ли щеше да е особено приятна гледка.
— Така ли мислиш, наистина? — Валериън го изгледа с голяма доза любопитство. — Е, аз пък намирам младия Джулиън, или както там се нарича тя, за твърде чаровен. Той направо може да те омагьоса. Предполагам, че ти предпочиташ добре закръглените жени, но аз не бих имал нищо против да я видя гола…
— Говорех за физиономията на Пинуърт — поясни Фелън и здраво хвана изплъзналата му се връв.
— Е, тук може и да поспорим. Може би той щеше да промени вкусовете си, след като разбереше, че Джулиън е момиче.
— Ти си един малък наивник, нали, Вал? — каза Фелън и безмилостно пристегна корсета. — Той просто щеше да я използва така, както използва момчетата. Нещо, което нямаше да й хареса.