Валериън като че ли беше малко пребледнял.
— За щастие, аз нямам твоя опит и твоите познания. За първи път излизам от границите на Йоркшир и навиците на педерастите не са ми познати.
— Аз самият правя всичко възможно, за да ги избягвам — каза Фелън и потупа брат си по рамото. — Опитай се да се държиш като дама, братко. Младият Джулиън вече е забелязал семейната прилика. Страхувам се, че веднага щом се установи тук, тя ще разбере какво се крие под твоите поли.
— Но тя едва ли ще ни издаде. И тя си има своите собствени тайни. Каква предполагаш, че е тя — избягала наследница? Може би тя е разрешението на моите проблеми. Все пак, ти си наследникът на Ромни Хол. А аз си нямам нищо.
Фелън внимателно го погледна.
— Не разчитай на това. Тя е по-голяма, отколкото изглежда. Сигурно е навършила двайсет. И ако има прилично богатство, едва ли ще обикаля графство Ексетър, облечена в дрипи.
Валериън облече роклята през главата си и се вгледа в образа си в огледалото.
— Коя мислиш, че е тя? — пак запита той.
Вече се беше обръснал възможно най-гладко и внимателно, а сега щеше да напудри лицето си и да скрие всякакви следи на мъжественост.
— Не знам — отговори брат му. — Но мисля да разбера.
Валериън го погледна, докато щедро пудреше едната си буза.
— Нима имаш намерение да легнеш с нея? — направо го запита той. — Затова ли я доведе тук? Защото я искаш за себе си?
Някой по-страхлив мъж щеше да се свие под погледа на Фелън, но Валериън никога не се беше страхувал от по-големия си брат.
— Полите няма да те предпазят, ако реша да те ударя. Ти, всъщност, не си дама и аз няма да се отнасям с теб като с такава — каза Фелън с равен глас.
— Винаги можеш да се опиташ да ме удариш. — Отговорът на Валериън беше толкова любезен, колкото и предложението на брат му. — И така, ти си действал, движен от най-чисти подбуди. И какво ще правиш с нея?
— Не съм решил още. Ти отказваш да напуснеш Англия — освен ако не те ударя по главата, зашеметя и извлека оттук. Аз също трябва да остана. Без мен за нула време ще стигнеш до бесилото.
— Мога да се грижа за себе си! — бързо изстреля думите Валериън.
— Защо хората непрекъснато ми повтарят това? — запита се с досада Фелън. — С горещия си темперамент най-накрая ще предизвикаш някого на дуел или ще направиш нещо друго, също толкова безразсъдно. Може би ще се върнеш с гръм и трясък в Йоркшир и ще настояваш пред лейди Марджъри за истината. А тя дори не знае, че на света съществуват истина и справедливост. Щом ти оставаш в Англия, оставам и аз.
— Аз нямам намерение да остана тук завинаги — малко по-спокойно каза Валериън. — Господ знае, че нямам търпение да се измъкна от тези проклети поли. Но бягството е нещо ужасно позорно! Само страхливците бягат!
— Най-накрая ще бъдем принудени да заминем — каза Фелън. Очевидно не беше развълнуван от горчивината в гласа на брат си. — Рано или късно, ще трябва да имаш деца, а това няма да стане, ако носиш поли. Въпреки че си много красив като жена, братко.
Въпреки заядливите думи, Фелън внимателно взе в ръка една от напудрените къдрици на Валериън. Той грубо отблъсна ръката му.
— Да, аз съм направо жена от първа класа — с кисела физиономия и горчива усмивка каза той. — Носът ми е ужасно прав, не е възможно да има по-правилна форма. Устата ми е доста голяма, бузите ми са с набола брада, брадичката ми показва силна решителност, гръдният ми кош е направо сплескан…
— А краката ти са огромни. Е, поне си суетен като всички жени, които съм срещал — спокойно каза Фелън и се наведе, когато Валериън запрати към него едно шише с парфюм.
— Все още заобикаляш въпроса. Какво ще правиш с момичето, което си довел тук? — настоя на своето Валериън.
Фелън повдигна рамене.
— Не и това, което ти, очевидно, би извършил, ако беше на мое място.
— Ами тогава, значи си глупак. Бих ти пожелал да й се порадваш, въпреки че ти явно не си впечатлен от скрития й чар. Имам си и по-добри неща за вършене от това да стоя и да те гледам как си губиш времето с тази прекрасна жена. Излизам, защото трябва да направя няколко сутрешни визити.
Фелън смръщи вежди, но Валериън се направи, че не забелязва.
— Кого имаш намерение да посетиш?
— О, мислех да спра в „Птицата и перата“ и да видя дали Маубрей има още от онзи прекрасен коняк и дали би се разделил с известно количество от него.
— Мисля, че има. Свободните търговци винаги се снабдяват с него. Не се съмнявам, че избата на Маубрей е пълна с първокачествено френско вино и чудесен френски коняк.
— А после мисля да спра в библиотеката на Хакет и да видя дали там има готически романи.