— Наистина не е необходимо да четеш тези боклуци, Валериън. Никой не би разбрал, ако само се преструваш, че си ги чел.
— Грешиш, братко мой. Аз извличам голяма доза безполезна информация от тези ужасяващи любовни истории. Научих много повече за гънките на женския мозък, отколкото смятах, че е възможно.
— Похвално е с какво усърдие се стараеш да играеш ролята си — измърмори Фелън.
Валериън се усмихна. Усмивката му не беше по женски лукава и кокетна, беше самодоволна мъжка усмивка.
— Не се заблуждавай, братко. Имам намерение да приложа новопридобитите знания в много по-изгодни начинания.
— О, Господи — простена Фелън. — Нима ще се превърнеш в жена с интелектуални и литературни интереси?
— Да, но ще бъда прекрасна жена с литературни интереси — каза Валериън и погали коприненорусата си коса. — И мога да ти кажа, че тя е доста впечатлена от мен.
— Вал… — предупреди го Фелън. — Играем опасна игра.
— Ти знаеш също като мен, че правосъдието е по петите ти, а това, което аз мога да направя, за да те защитя, не е безгранично. Не се излагай на по-големи опасности заради някакви си фантазии, които скоро ще забравиш. Хайде да заминем!
Усмивката на Валериън никак не беше приятна.
— В това е проблемът, Фелън. Не съм сигурен, че са само фантазии. Нито пък, че скоро ще ги забравя.
Изражението на Фелън се изкриви в гримаса.
— Всичките двайсет и пет години от живота си си прекарал във влюбване във всички жени, които се изпречват на пътя ти. Не би могъл да избереш по-неподходящо време за голямата любов на живота си.
— Но човек наистина не може да избира тези неща с разума си, братко — отвърна Валериън. — Вярвай ми, опитвам се да се преборя с това чувство. Боря се по мъжки, мога да добавя. — Той подритна полите на роклята си, която тази сутрин беше на жълти цветчета. А после вдигна поглед към по-големия си брат: — Предлагам ти да направиш същото. Младият Джулиън ще усложни живота ни, без да е необходимо. Нещата ще се влошат, като легнеш с нея.
— Тя се преструва на момче, Вал. Едва ли ще успея да я убедя, че споделям сексуалните вкусове на Пинуърт.
— Но винаги можеш да я убедиш да престане с този маскарад.
— Но аз не се ръководя от сексуалните си желания. Твоята безопасност и изчистването на позора от името ни стоят на първо място. Всичко останало идва после. Ако успеем да открием кой всъщност е убил лорд Хари, ще бъде добре. Той и аз винаги сме се мразили и презирали. Аз вярвам, че той е заслужил съдбата си. Но не искам ти да плащаш за нечие чуждо престъпление. А колкото до момичето, вече обсъдихме въпроса и стигнахме до извода, че тя не е моят тип. Аз обичам по-налетите и наперени жени, а също така предпочитам русокосите.
— Все пак — с престорено глуповата усмивка каза Валериън, — нали си женен за русокоса жена.
Тихо почукване на вратата спря Фелън, който щеше да тупне брат си по рамото далеч не особено нежно. Ханигън отвори вратата, без да изчака. Изражението на лицето му, когато погледна към Валериън, беше, както винаги, едновременно тъжно и весело.
— Мислех, че ще искате да знаете Ваше благородие. Момичето вече е будно.
— Ти ли каза на Ханигън от какъв пол е младият Джулиън, или той сам се е досетил?
Валериън предвидливо се отдалечи от силните ръце на Фелън.
— Ханигън знае всичко — каза Фелън.
— Но не знам как да се измъкнем от тази каша, господарю мой — мрачно каза Ханигън.
— Мислех, че той най-после ще престане с тези „господарю мой“ и „ваше благородие“ — каза Валериън. — На хората ще им направи впечатление фактът, че към скромния мистър Рамзи се обръщат толкова тържествено.
— Ревнуваш ли, братко? — безизразно се поинтересува Фелън. — Стига да можех, с удоволствие бих ти отстъпил титлата, която презирам.
— Върви по дяволите — прокле го в отговор Валериън, дълбоко обиден.
— Ханигън има глава на раменете си, което не може да се твърди за тебе през по-голямата част от времето — продължи безмилостно Фелън. — Той знае кога да бъде дискретен. Къде е момичето сега, Ханигън?
— В кухнята с Дулси и яде колкото за цяла армия. Не мога да си представя, че Беси Маубрей е държала момичето гладно.
— Предполагам, че гладът й е с много по-стара дата от няколкото дена пребиваване в Хемптън Реджис — някак разсеяно каза Фелън. Обърна се и изгледа брат си, който все още му се сърдеше. — Наистина ли мислиш, че идеята ти да се превърнеш в жена с интелектуални и литературни интереси е умна, Вал? Тя не е глупачка. Подозирам, че ако тя не беше тук, животът ти щеше да бъде много по-лесен и приятен.
Валериън мрачно се усмихна. Фелън го познаваше доста добре и не си струваше да отрича думите му.