— Никога?
— Ако мога да го избегна, никога не бих се омъжила — чистосърдечно каза тя. — Ти си била невероятно щастлива, ти и мистър Рамзи като че ли чудесно се разбирате. Личи си, че се уважавате. Повечето бракове, на които съм била свидетел, не са така щастливи.
Гостенката хвана ръката й и я помилва.
— Сигурна съм, че малко преувеличаваш.
— Не, ни най-малко. Повечето жени са робини на родителите си, докато се омъжат, а после стават робини на съпрузите си.
— Но ти не изглеждаш като робиня на родителите си.
— В това е проблемът. И двамата ми родители са извънредно свободомислещи и интелигентни. Те са ме научили да мисля за себе си и за своите желания, да бъда независима. Научиха ме, че съм равна на който и да било мъж. И аз се тревожа, че може би няма да открия подходящия за мен съпруг, който ще се съгласи да си остана такава.
— А може и да се изненадаш някой ден — прошепна мисис Рамзи, докато голямата й длан стопляше малката ръка на Софи.
— Как успяваш да накараш мистър Рамзи да спазва правилата на брака? Трябва да си призная, че го намирам за доста страшен. Той е толкова висок, строг, мрачен и циничен.
Мисис Рамзи повдигна рамене.
— Щом го опознаеш, веднага ще разбереш, че всъщност той е доста очарователен. Освен това, винаги мога да го накарам да направи това, което искам, стига да подходя към него правилно. Доста отдавна сме заедно. Аз не се бъркам в живота му и той не се бърка в моя.
— Дотогава, докато и двамата се подчинявате на нормите на обществото — каза Софи. — Норми, продиктувани от мъжете.
— Всъщност, аз не спазвам нормите, които смятам за неправилни и които не ме интересуват — невнимателно подхвърли гостенката й, облегна се назад и протегна учудващо дългите си крака.
Софи изненадано я погледна.
— Аз наистина завиждам на ръста ти — каза тя замечтано. — Може би щях да бъда малко по-самоуверена, ако не бях толкова дребна.
— Повярвай ми, мис Де Куинси, не ръстът ми кара мистър Рамзи да ме уважава. Аз не съм по-висока от него.
Софи се изкикоти.
— Да, и аз мисля така. И моля те, наричай ме Софи.
— Само ако и ти ме наричаш Вал. Все пак, като се обръщаш с „мисис Рамзи“ към мен, само напомня и на двете ни, че аз съм робиня на съпруга си.
— Не, никога не съм имала предвид това — каза Софи, събрала цялата си смелост. — Аз неимоверно силно ти се възхищавам. Ти си по-различна от всички жени, които съм срещала. Аз толкова много искам да бъдем приятелки.
Мисис Рамзи имаше най-блестящите сиви очи. Тя погледна надолу към Софи, а Софи не успя да разгадае изражението на очите й. В тях имаше едновременно и нежност, и нещо хищно — погледът едновременно я стопляше и плашеше.
— Ти си едно много сладко дете — каза мисис Рамзи с дълбокия си глас. — Но може би си прекалено доверчива. Не знаеш нищо нито за мен, нито за съпруга ми. Кой знае, може и да сме нещо съвсем различно от това, за което се представяме.
Софи рязко се изправи.
— Не съм толкова наивна, колкото си мислиш. Предполагам, че имаш и някои тайни. Очевидно е, че си водила необичаен и изпълнен с приключения живот. Надявам се, че ще стана твоя довереница.
— Искаш да споделя с теб тайните си? — Лека подигравателна усмивка затрептя на широката уста на мисис Рамзи и за момент тя заприлича на съпруга си. — Понякога е по-добре да оставим тайните дълбоко заровени.
Софи не знаеше как да тълкува това, не беше сигурна, че мисис Рамзи я отблъсква и отказва нейната близост.
— Обидих ли те? — нещастно запита тя. Присмехулната усмивка на гостенката се стопи и ръката, която все още държеше нейната, я стисна по-силно.
— Не, дете мое — каза тя. — Само ми напомняш колко съм измъчена и отегчена.
— Не, не си — каза Софи, с което се стремеше да изрази привързаността си. — Само имаш богат опит. Бих искала да се облагодетелствам от твоята мъдрост.
— Не мога да разбера какво искаш да кажеш.
— Искам да знам всичко. Всичко, което можеш да споделиш с мен — поправи се тя.
— Бих те шокирала.
— Не, аз не се шокирам лесно. Моите родители са се погрижили да ми дадат доста либерални възгледи. Разрешиха ми да чета всичко, което пожелая.
— Да, разбирам. — Гласът на мисис Рамзи беше гърлен, мъркащ, приличен на гласа на диво животно от джунглата. — Я да видим какво знаеш за света. Наясно ли си за това, което се случва между мъжа и жената?
Софи пак почувства известно безпокойство и известно задоволство. Не знаеше как да тълкува чувствата си.
— Разбира се — отговори тя.
— Наистина ли?
— Майка ми обясни всичко научно и в най-малки подробности. Много спокойно и обективно.