А какво да прави с крехкото, прилично на сърна девойче, което върви до него и носи кошница за пикник, платната му за рисуване и бутилка „Бордо“, от която той нямаше намерение да пие. Той щеше да носи по-тежките неща, но младият Джулиън не искаше и да чуе. Проклетото й упорство щеше да доведе до нейната гибел и той искаше да й го каже без заобикалки. Тя беше бледа. Потеше се под тежкия жакет, но той се съмняваше дали ще успее да я убеди да го съблече. Но много му се искаше тя да го направи. Искаше да види дали под бялата батистена риза се крият женски гърди.
„Не че имаше значение“ — припомни си той строго. Не беше я довел в къщата си, за да я съблазни. Само Бог знаеше защо въобще го беше направил. Може би това беше каприз, някаква своеобразна прищявка. Тъй като също играеше свой собствен маскарад, той беше сметнал, че може да се присъедини към тяхното семейство. Те всички бяха своеобразни измамници. А можеше би — защото търсеше начин да разсее скуката, която го беше обзела и беше дори по-силна от тази на брат му. Валериън поне имаше тайното удоволствие да си прави шеги и да мами глупавото население на Хемптън Реджис. Но Фелън беше лишен дори от това дребно удоволствие.
Поне в Англия не беше се задържал толкова дълго на едно място от времето, когато беше навършил пълнолетие. В Хемптън Реджис почти четири седмици единственото му развлечение беше рисуването. А на всичкото отгоре, тук нямаше нищо, което можеше да рисува. Цветята бяха бледи и незабележителни в сравнение с тропическите цветове, океанът — сив и безличен, сравнен с ярката небесна синева над Средиземно море. Най-вече — не беше имал жена, откакто беше напуснал Гърция. Никога не беше позволял на инстинктите си да го ръководят, но точно сега едно топло женско тяло би му доставило развлечението, от което имаше нужда.
Джулиън Смит, както тя беше избрала да се нарича, не беше отговорът на проблемите му. Тя не искаше дори да си признае, че е жена, и едва ли щеше да преустанови маскарада, за да разсее скуката му. Фелън трябваше да се задоволи с игрите на въображението си и да се чуди дали под момчешките дрехи тя не е плоскогърда и с прекалено широка талия. Но ужасно се страхуваше, че тя е много привлекателна.
Обърна се назад и я погледна. Тя сумтеше и пуфтеше, местеше тежкия си товар ту на едното рамо, ту на другото, ту на гърба си и той я съжали.
— Товарът ти е прекалено тежък, момче — каза той, като присмехулно наблегна на думата „момче“.
Тя го изгледа внимателно. В погледа й липсваше почтителност и това странно обстоятелство щеше да я издаде рано или късно, ако беше останала в хана.
— Аз съм добре — каза тя и повдигна товара си още по-нависоко. — Сър — добави тя, като леко потрепера от презрение и недоволство.
Той се замисли дали да не вземе кошницата и вързопа от ръцете й. Подозираше, че това ще се окаже повод за избухването на война, която щеше да му даде така очаквания случай да сложи ръцете си върху тялото й. Реши обаче, че моментът не е подходящ.
— Както искаш — каза той, като сви рамене. — Не сме много далече.
— Да, по-добре е да вървим още много — промърмори тя под носа си.
Предположи, че той няма да я чуе, но беше сбъркала. Той се усмихна. Имаше невероятно остър слух, който му беше останал от дните, които беше прекарал в Арабия, където и най-малкият шум можеше да бележи границата между живота и смъртта. Едва ли пропускаше много от шумовете и тук, в Англия. Чуваше почти всичко.
Тя сигурно не беше щастлива от това, че са я измъкнали от къщата, натоварили са я с разни неща и са й заповядали да върви. Беше го разбрал от тихите изсумтявания, издаващи недоволството й, и от редките стенания, които беше успял да долови. А също и от начина, по който тя стъпваше. Краката й, обути в неподходящи обувки, се плъзгаха по тясната, обсипана с камъчета пътечка. Но тя едва ли щеше да се почувства по-щастлива, когато стигнат до отдалеченото място, което беше тяхната цел.
Пътеката изведнъж стана още по-стръмна и чу как тя дълбоко си пое въздух. Това означаваше, че пак се е спънала. Той нарочно намали крачката си. Питаше се дали тя няма да направи неочаквано и непредвидено гмуркане в морето.