Ако беше очаквал, че ще я сплаши или укроти, той трябваше да се разочарова.
— Вие винаги можете да ме победите — каза тя и му обърна гръб.
Студенината й беше равна на неговата. Той я изгледа с присвити очи — поглед, който можеше да уплаши много смели мъже. Но тя дори не трепна.
— Не ме изкушавай — изръмжа той.
Заливчето на Мъртвеца имаше формата на полумесец и беше измамно спокойно. Водата в него беше неподвижна и сива, но под нея се криеха опасни плитчини и пясъчни насипи. Човек можеше и да го помисли за идеално малко пристанище, но не и след като види лежащия на една страна кораб и счупените му мачти, които се белееха на яркосиньото небе. Веднага щом стъпи на пясъка, Фелън сложи товара си на земята и съблече жакета си. Хвърли поглед през рамо към момичето. Тя стоеше на няколко метра от него, не помръдваше и гледаше с тъжни очи останките на кораба.
— Преди колко време се е разбил този кораб? — попита тя.
— Не съм сигурен. Той е все още доста запазен, предполагам, че преди около петдесет години. Солената вода запазва за известно време дървото от разложение. Сигурно няма да е станал на парчета и след още петдесет години.
Той пусна жакета си на пясъка и седна върху него. Започна да събува обувките си.
— И ти може да се поразсъблечеш, момче — с копринен глас каза той. — Днес е дяволски топло, а и тези обувки са ти големи. Ще си по-добре бос.
Тя, разбира се, веднага се смути и обърка:
— Предпочитам да остана с жакета си.
Той стана и тръгна към нея. Допира на пясъка до босите му ходила беше особено приятен.
— А аз предпочитам да го съблечеш — каза той. — И след като си мой слуга, ще правиш това, което ти казвам.
По изражението на лицето й той отгатна, че събира цялото си самообладание, за да не се обърне и побегне. Беше много уплашена от неговото приближаване.
— И ако откажа?
Той се усмихна. Тя беше неуверена, думите й прозвучаха колебливо.
— Тогава аз ще го съблека вместо теб.
Тя доста бързо съблече жакета си. Батистената риза, която беше облякла под него, й беше прекалено голяма, разбира се, и успешно скриваше всички извивки на тялото й.
— И обувките — каза той вече спокойно и нежно.
Тя го изгледа, но прояви благоразумие и не започна да спори. Седна на пясъка и започна да събува прекалено големите за нея тежки обувки с дебела подметка. Доволен, Фелън взе скицника и моливите си и се отдалечи от нея.
— Не обичам да ме безпокоят, докато работя — извика й той през рамо. — Намери си някакво занимание, докато аз скицирам останките на този кораб.
— След като не обичате да ви безпокоят, тогава защо ме доведохте тук? — запита заядливо тя.
Беше все още седнала на пясъка, а босите й деликатни нозе бяха протегнати напред.
— Джулиън, моето момче — с укор в гласа каза Фелън, — трябва да се научиш да изразяваш почит към господарите си, ако искаш да продължаваш да играеш сегашната си роля.
— Сегашната си роля? — повтори тя, като се опитваше да скрие колко нервна е всъщност.
— Ролята ти на слуга — добави той, развеселен. В гласа му се долавяха успокоителни нотки. — От слугите се очаква да мълчат, да не възразяват и да се подчиняват. Те никога не предизвикват господарите си. Докато аз работя, ти можеш да се разхождаш по водната ивица и да размишляваш за грешките, които постоянно допускаш.
— Вие сте много великодушен, сър — каза тя с нежния си, мелодичен глас.
В същото време го гледаше гневно изпод спуснатите си клепачи. Той се усмихна.
— Ти нямаш представа колко съм великодушен, моето момче.
Той знаеше. Нямаше особена причина да смята, че се е досетил. Джулиет реши, че напразно е обзета от паника. Не можеше обаче да се отърве от чувството, че нейният загадъчен нов работодател, мистър Филип Рамзи, знае, че тя несъмнено е жена.
Не беше направила нищо, с което да се издаде, в това беше абсолютно сигурна. Беше изучила мъжката походка и идеално я наподобяваше. Държеше тесните си рамене гордо изправени и опънати назад и дори подсвиркваше, когато се сетеше да го направи; гласеше брадичката си войнствено издадена напред. Та тя дори не знаеше как трябва да се държи една дама! Чувстваше се неудобно в рокли, не знаеше подробностите на етикета и въобще не умееше да флиртува. След наложеното й усамотение с Марк-Дейвид Лемур тя смяташе, че повечето членове на мъжкото общество са отвратителни. Правеше всичко възможно да се движи, говори и действа като мъж. Новият й господар нямаше как да се досети за тайната й.