— Мислех, че ти и твоят приятел сте се радвали на услугите й поне една нощ — каза той.
Ад и проклятие, този мъж започваше да става досаден. Тя обмисли възможността да му отговори безочливо, без да й мигне окото, но после се отказа от идеята. Можеше да започне да й задава въпроси относно подробностите, а за тези въпроси тя нямаше готови отговори.
— Излъгах — каза тя.
— Знаех си, моето момче. Чудя се за какво друго още си излъгал.
— За нищо друго, сър — запротестира тя, извикала на помощ цялата си честност.
— Наистина ли? Предполагам, че ще трябва да се задоволя с думата ти — каза той доста любезно. — Поне засега — добави след кратък размисъл.
Джулиет седеше съвсем тихо и неподвижно и го гледаше през тясната ивица пясък, която ги разделяше.
— Ако не ми вярвате… — поде тя сърдито…
— Ни най-малко не ти вярвам. Но, помни, аз не вярвам на никого. Освен на Вал, разбира се. Мога да ти дам един малък съвет, Джулиън, който ще ти помогне да се справиш по-добре с ролята си в този свят.
Джулиет потисна яростното си желание да му каже да млъкне и да прати съвета му по дяволите.
— За мен ще бъде чест, сър.
— По-добре поддържай акцента си през цялото време — каза той.
Тя се втренчи в него, без да си даде труд да прикрие враждебността си.
— Не знам за какво говорите — смразяващо отвърна тя.
Той се засмя, изправи се в целия си огромен ръст и тръгна към нея.
— Сигурен съм, че не знаеш — присмя й се той. — Може би трябва да ти обясня в подробности.
Той протегна ръка към нея. Ръката му беше много дълга. Джулиет се запита дали ще й се наложи да плува, за да избяга на безопасно разстояние. Но той взе кошницата и се отдалечи, без да я докосне. Чувството, което я заля, беше облекчение, не разочарование. Чувството беше толкова силно, че главата й се замая. Тя го проследи с поглед как стигна до осветената от слънцето скала и се настани удобно до нея. Той потупа с ръка пясъка до себе си и я подкани:
— Ела и хапни малко, моето момче.
Тогава, на това същото място, Джулиет реши, че ще напусне Хемптън Реджис при първа възможност и ще си опита късмета в някой по-голям пристанищен град. Започваше да подозира, че Филип Рамзи е много по-опасен и от Марк-Дейвид Лемур.
По отношение на Лемур поне чувствата й бяха прости и ясни. Тя го мразеше, омразата й беше силна и неподправена.
По отношение на Филип Рамзи, нейните чувства бяха много по-объркани. А точно сега в нейния живот нямаше място за несигурност.
Щеше да избяга. При първа възможност. Преди да й е станало пределно ясно, че иска да остане.
Глава 5
Фелън не познаваше друго същество като нея. Разбира се, жени, преоблечени като мъже, не бяха често срещани измежду обикновените му познати, но по време на странстванията си беше виждал доста неща. И все пак, нищо не се доближаваше до момичето, което наричаше себе си Джулиън Смит.
Очите й, на първо място. Те не бяха умишлено и пресметнато очарователни и омагьосващи; тя не използваше прах за почерняне на миглите като професионалните съблазнителки, като Сарита например. Не бяха престорено скромни и срамежливо флиртуващи като на спазващите благоприличие млади английски дами, които му се докарваха, когато се появеше в обществото, и се мъчеха да го впримчат в хомотите на брака. И не бяха хладните и показващи безразличие към всичко очи на някои от жените, които познаваше и които бяха прекалено погълнати от любовниците или от други страсти на собствения си живот и поради това не им оставаше нищо за другите.
Нейните очи бяха живи и изразителни, показваха множество чувства и богат вътрешен живот, изразяваха досада, враждебност, предизвикателство, хладнокръвие. Тя го наблюдаваше, без да знае, че той я гледа. Тогава той разпознаваше в погледа й неволния интерес и очарование, които предизвикваше у нея. Топлите й кафяви очи излъчваха огромно любопитство, примесено с неподправен страх.
Тя си хапваше с апетит от прекрасната храна, която Дулси беше приготвила, а той тайничко я наблюдаваше. Рядко беше виждал жени, които да ядат толкова много, а според Ханигън тя беше яла като ламя и по-рано през деня. Той се зачуди дали не е бременна.
Една бременност би обяснила много неща. Може би тя беше дъщеря на аристократ, съблазнена от някой развратник, а после изгонена от суровия си баща. А може би беше избягала сама още преди да я изгонят.
Но той всъщност не мислеше, че истината е такава. Любопитните й кафяви очи бяха чисти и невинни. Искаше му се да задоволи любопитството й. Въпреки всички странни обстоятелства в сегашния й живот, той беше сигурен, че тя е невинна. Може би не невинна в общоприетия смисъл — така, както бяха невинни английските девойки; всеки, който познава легендарната Сарита знае повече по плътските въпроси, отколкото много жени успяват да научат през целия си живот. А и той не се интересуваше дали тя все още пази своята девственост. Според него, девствеността на жените беше надценявана и превъзнасяна повече, отколкото е необходимо, тя беше неудобство, от което трябва да се отървеш колкото е възможно по-бързо. Той не беше романтик и не се интересуваше дали е първият.