На Маубрей му се струваше, че момчето не си пада по това. Но той не споделяше мнението си с никого, особено с мъже като Пинуърт, които можеха да купят и продадат поне пет момчета като това и чиято благосклонност беше необходима на онези, които имаха някакъв бизнес в Хемптън Реджис. Какво ще предпочете сър Невил да има в леглото си, за да топли тялото си, беше негова собствена грижа. Никой не можеше да му се меси. Маубрей мислеше, че Джулиън Смит ще предпочете да рине с лопатата конските изпражнения. И ако зависеше от него, щеше да го държи настрани от сър Невил. „Птицата и перата“ беше процъфтяващо заведение и със сигурност можеше да издържа още чифт ръце и здрав гръб. Той щеше да вземе момчето на работа, въпреки че то изглеждаше слабичко. Доколкото Маубрей познаваше съпругата си, тя щеше да притисне момчето до огромните си гърди така, както притискаше всички бездомници, които преминаваха през хана им. Тя нямаше да се противопостави.
— Конюшнята е зад хана, момче — каза Маубрей. — Може би все пак ще успея да ти намеря работа за няколко дена. Ще трябва да те позакрепим, а за тази цел най-добри са морският въздух и добрата храна. Трябва малко да понапълнееш. Изглеждаш така, като че ли и най-слабият повей на вятъра може да те отвее.
Джулиън пак се усмихна със спокойната си, чаровна усмивка.
— По-силен съм, отколкото изглеждам, сър.
— Маубрей — поправи го той. — Ще видим колко си силен, след като свършиш почистването на конюшните.
На Джулиън му трябваха три часа и половина да почисти старото сено и тора от конюшните, да ги застеле с прясна слама, да нахрани конете и да разчеше гривите им. Конете бяха първокласни, Джулиън веднага разбра това, въпреки че класата им далеч не беше като тая на грациозните арабски жребци, които беше яздил в Египет.
Той прекара ръка през косата си и направи недоволна гримаса, като усети колко ниско е подстриган. Той си помисли, че така му беше много по-хладно и удобно. Прекара ръка по потното си чело. Ех, ако само можеше да съблече жакета си.
— Свършил си добра работа, момче! — Маубрей беше изникнал до лакътя му. — Можеш да се изкъпеш ей там в онова корито, а после ще ти дадем да вечеряш. Моята Беси също иска да те види и да ти каже, че чифт работни ръце са винаги добре дошли — дори с тях да върви и едно гладно гърло. Предполагам, че нямаш къде да спиш?
— Не, още не — каза Джулиън и поклати глава.
— Добре, имаме една свободна стая над кухнята. Можеш да спиш там една-две вечери.
— Много сте любезни — срамежливо отбеляза Джулиън.
Маубрей като че ли също беше объркан. Откровеното му, прямо и сърдечно лице изведнъж почервеня.
— Не обръщай такова внимание на това, момче. Ние ще използваме труда и помощта ти. В града има доста аристократи, а те са капризни и изискват много. Не искаме да си мислят, че не можем да им осигурим стандарта, на който са свикнали, нито пък, че нашият стандарт е по-нисък.
— Аристократи?
Тревогата, която се прокрадваше в нежния, мелодичен глас на Джулиън, не можеше да остане незабелязана.
— Не се тревожи, момче. Ти ще работиш в кухнята.
Маубрей окуражително го потупа по рамото, а Джулиън се сви под натиска на ръката му.
— Моята Беси ще се погрижи да те нахранят добре и да те настанят удобно, а също така да си в безопасност — каза му Маубрей.
„В безопасност“ — помисли си Джулиън, като с усилие запази веселия израз на лицето си. Ако беше толкова лесно да му осигурят безопасност!
Няколко часа по-късно, когато седеше в ъгъла на прекалено затоплената кухня и се потеше под жакета си, си мислеше, че дори човек, толкова сърдечен и по майчински нежен като Беси, не можеше да извърши такъв подвиг. Стомахът му беше приятно пълен, а очите му се затваряха от умора. Щеше да бъде много доволен, ако можеше да си почине няколко дни, да се нахрани прилично и да не бъде принуден постоянно да хвърля поглед през рамо, за да види кой го следва.
Агнес, една прекалено закръглена и добре хранена сервитьорка, бързо премина през кухненската врата. Пълните й бузи се бяха зачервили от вълнение, а големите й гърди се повдигаха и спускаха ритмично. Очите й незабавно се отправиха към Джулиън, а той с доста голямо усилие на волята потисна инстинктивното си притеснение.