Може би имаше вероятност Лемур да я пусне да си отиде. Той вече имаше това, за което ламтеше най-много — контрол над парите, които й беше оставил баща й. Въпреки че беше разумна и практична, Джулиет имаше малка представа дали той й беше оставил цяло състояние, или нищожно подаяние. А и въобще не се интересуваше. Парите й бяха навлекли присъствието на Лемур и затова тя ги мразеше и проклинаше. Освен това, след като вече не бяха нейни, едва ли имаше значение колко са на брой.
Но, все пак, не трябваше да подценява Лемур. Той беше алчен, ненаситен човек, не би оставил своето — дори да няма стойност. А и имаше още работа с нея.
Студена тръпка прониза тялото й, лежащо на горещия пясък. Рано или късно, той щеше да я убие, тя знаеше това. Инстинктът й го подсказваше и колкото и да противоречеше на здравия разум, тя беше абсолютно сигурна в него. Всеки път, когато отиваше при нея, гневът му ставаше все по-силен, а погледът на безцветните му очи беше почти убийствен. Ако я откриеше скоро след бягството й, за нея вече нямаше да има надежда.
Но той няма да я намери. Няма да претърсва малките крайбрежни градчета, за да търси избягалата си съпруга. А и нямаше да се досети, че момчето прислужник в Сатърс Хед всъщност е Джулиет Макгауън. „Джулиет Макгауън Лемур“ — поправи се тя, защото обичаше истината, но потръпна с омраза при последното име.
По-добре беше да не мисли за това, да не се връща към миналото, а да се наслаждава на топлината на слънцето, което стопляше костите й и премахваше спомена за студените тръпки, които изпитваше от месеци, сякаш никога нямаше да престанат.
Погледът на Филип Рамзи беше друг източник на топлина. Не беше сигурна защо е така, в него нямаше влагата и сластта, които беше свикнала да вижда в погледа на Лемур и в изражението на бледото му лице. Но съществуваше топлината, която я изгаряше дори по-силно от слънчевата и към чийто силен пламък тя искаше да се доближи още повече.
А какво ли щеше да бъде, ако беше омъжена за мъж като Филип Рамзи? Ако той беше този, който докосваше тялото й и я караше да прави срамни неща. Дали тогава щеше да се съпротивлява толкова упорито?
Той обаче не й приличаше на мъж, който с удоволствие би се оженил. После й хрумна, че дори някои от най-странните желания на Лемур може би нямаше да й се сторят толкова странни, ако идваха от страна на мъж, привлекателен като Филип Рамзи.
Тя сложи длани на бузите си и се запита дали от горещото слънце не я е хванала треска. Каква странна, неприлична мисъл! Уж не искаше никога повече да я докосва мъж, особено пък по онзи начин. Разбира се, че не искаше да я докосва мъж като Филип Рамзи — със силни, красиви ръце и тънки, чувствени устни.
Но поне можеше да си мечтае за идеалния любовник. Някой нежен, сладък, не нахален и дързък, някой, който да я боготвори и защитава. Някой, който да победи дракона и да й осигури безопасност. Но и с рицарите щеше да остане един проблем. Те винаги държат дамите на своите сърца заключени под девет ключа. Те побеждават дракона, но после карат дамата да живее живота си така, както те желаят. Тя може би щеше да предпочете огнената смърт, която драконът предлага. Но какво беше Филип Рамзи — рицар или дракон?
Нямаше значение. Тя не искаше нищо от него, освен парите му. И сигурно място, където да се крие, докато събере пари и си купи билет за някой кораб, докато се махне от тази зелена и студена страна. Това преддверие на ада, тази Англия.
Сигурно беше заспала. Сънищата й бяха неясни, бързо редуващи се, еротични, нежни като полъха на морски бриз и влажни като повърхността на водата. Не можеше да си спомни подробностите, защото дори не ги беше видяла ясно. Всичко, което си спомняше, беше топлината и изнервящото чувство за неудовлетвореност, което изпълваше тялото й, докато то се извиваше към ръката, която бавно се плъзгаше по бузата й, надолу към тила под тежката коса, където се спря и нежно я погали. Тя обърна лицето си към тази ръка и се сгуши в нея, устните й нежно докоснаха твърдата длан и усетиха вкуса й — вкус на солена морска вода.
А после очите й се отвориха и срещнаха ироничния поглед на господаря й. Тя се извърна рязко, удари главата си в една издатина на скалата и изстена от болка.
Той седна назад на петите си и я загледа. Ризата му беше разкопчана и излагаше на показ гърдите му. Тя видя, силно очарована, тъмните косми, които ги покриваха. Запита се какво ли ще стане, ако ги докосне, и какви са те — меки или твърди? А ако го целуне там?