— Ти си много упорит човек, Фелън.
— Това е семейна черта.
Не можеше да се сбърка почукването на Ханигън, нито липсата на колебание, с която той отвори вратата, преди да е чул съгласието им. Той влезе в стаята и бързо затвори вратата, за да не може ничие нахално око да надникне вътре.
— Ще трябва да направим нещо по отношение на твоята изгора — каза Ханигън.
— Коя изгора? — запита Валериън, като тежко се отпусна на един стол.
— Новата. Не мога да я наричам Джулиън, след като е ясно като бял ден, че тя не е кръстена с това име. Тя задава въпроси.
— Въпроси? — повтори Фелън.
— За вас, Ваше благородие. Изглежда е много любопитна откъде идвате, какво ви е довело тук, откога сте женени. Бих могъл да си помисля, че е влюбена във вас.
Фелън откри, че за него все още е възможно да се усмихва.
— И какво те възпира да си го помислиш?
— Прекалено е умна, за да се влюби сега. Тя се грижи за себе си, и то доста добре, и не би се подвела по хубавата ви външност. Ако ставаше въпрос за младия господин, бих хранил известни съмнения. Той има такова красиво лице, че може да завърти главата и на най-умната жена. Но тя, изглежда се е влюбила във вас, или аз вече нищо не разбирам. Тя ви наблюдава, а нейните кафяви очи излъчват интелигентност. И това не е всичко — мрачно добави той.
— Осведоми ни, Ханигън — бавно рече Фелън, в очакване на най-лошото.
— Току-що я заварих точно пред вратата. Мисля, че е подслушвала разговора между двама ви.
— Съвсем разумно предположение — каза Фелън. — Но не мисля, че е чула нещо поучително и полезно.
— Може би е чула, а може би — не. Няма смисъл да подценяваме момичето. Не бих се изненадал, ако разбера, че тя знае какво се крие под полите на мистър Валериън.
— Ханигън, ти ме изненадваш! — запротестира Валериън, гласът му преливаше от насмешка.
— Може да се досеща, а може и да не се досеща — каза Ханигън, все още напълно сериозен. — Мисля, че трябва да се отървем от нея.
— И как предлагаш да го направим, Ханигън? Да я ударим по главата и да я хвърлим в морето, така, както са правили бандите по това крайбрежие преди петдесет и повече години? — небрежно подметна Валериън.
— Това въобще не е смешно, млади господарю — строго му отговори Ханигън. — Аз съм роден тук. Трябва да ви кажа, че в онези банди нямаше нищо смешно, нищо, с което човек може да се пошегува. Те платиха за престъпленията си, платиха скъпо и прескъпо. Тук няма да се види вече нещо подобно.
— Това е добре — прошепна Фелън. — И така, какво предлагаш да правя с момичето? Да я изпратя на Пинуърт? Не мисля, че той ще ми благодари, след като открие истинската й самоличност.
— Така, както аз виждам нещата, вие имате две възможности, Ваше благородие. Или да я оставите да върви по пътя си и може би да се върне там, откъдето е дошла, или да я вземете в леглото си. Независимо кой от тези два пътя ще изберете, тя вече няма да представлява заплаха за вас.
— Ханигън, ти продължаваш да ме изненадваш! — каза Фелън с гръмогласен смях. — Колко малко познаваш жените! Най-опасното нещо на света е да вземеш романтична, влюбена в теб жена за партньорка в леглото. Тя ще си въобрази, че си влюбен в нея, ще започне да иска най-различни неща, а после, когато разбере, че любовта й е несподелена, ще побеснее. По-скоро бих си прерязал гърлото, отколкото да я взема в леглото си.
— Нима? — намеси се Валериън, който лудо се забавляваше от думите на брат си. — Щом се чувстваш толкова силен, аз ще бъда повече от щастлив да ти направя тази услуга. Задачата ще бъде доста неприятна, но мисля, че ще се справя някак си.
— Не си толкова голям, че да не мога да те победя — каза Фелън. В гласа му се долавяха опасни нотки. — Никой, освен мен, няма дори да я докосне. Освен това, какво ще каже твоята прекрасна интелектуалка?
— В случай, че не си забелязал, тя си мисли, че аз съм жена — ядосано му се тросна Валериън.
— Винаги можеш да я осведомиш по въпроса.
— Нима наистина предлагаш да го направя? — запита Валериън.
— Не — призна си Фелън. — Засега мисля, че трябва да продължаваме така. Ти — в рокли, нашият нов слуга — в панталони. Междувременно, какво ще правим с нашия любопитен приятел?
— Мисля си, че ще успееш да измислиш нещо, което да отвлече вниманието й, Фелън. Особено като се има предвид, че тя си пада по теб — последните думи Валериън подчерта особено старателно.
— Въпрос на мнение. Аз пък мисля, че тя се интересува много повече от портмонето ми, отколкото от мен. Сигурен съм, че мога да измисля нещо, което да я разтревожи повече от това, кой и какъв си ти. Мисля, че ефектът ще бъде моментален, дори и тя да подозира каква е истината. Къде е тя, Ханигън?