— Изпратих я в кухнята да помогне на Дулси да обелят картофите. Наредих й да нахрани и напои конете, след като свърши работата си в кухнята. Мисля, че ще я намерите в конюшните.
— Отлично — прошепна Фелън, изведнъж обзет от неописуема веселост. — Докато аз се занимавам с нея, ти, Ханигън, претърси стаята й и виж дали ще откриеш нещо интересно. Ще видя какво можем да направим с нея.
— Да не си променил мнението си относно съвета на Ханигън, братко? — запита го Валериън.
— Не точно това. Има и други начини да отвлечеш вниманието на жена.
— Да, но те не са толкова приятни.
— Развратник — бавно изрече тази единствена дума Фелън, като че ли да подчертае нейното значение, и излезе от стаята, за да намери набелязаната си жертва.
Тя беше излязла от кухнята, което беше добре дошло за него. Дулси беше жена, която изпитваше майчински чувства към всички. Нямаше да разбере неговата тактика и веднага щеше да му каже. Той искаше да остане насаме с малката мис Инкогнито и спокойно да я подложи на терор, с който да си осигури нейното мълчание.
Тя не чу кога е влязъл в конюшните. Постройката беше малка и в нея имаше едва шест ясли, а само в четири от тях — коне. Тя стоеше в празната ясла до коня на брат му, галеше дългата му кафява муцуна и му шепнеше нежно в ухото. Фелън застана точно на входа и се заслуша в нежния й глас.
— Ти си красиво конче — тихо и монотонно редеше думите тя. — Гласът й беше нисък, гърлен и ужасно еротичен. Фелън изпита безумното желание тя да говори така на него. Тя продължи: — Но си малко големичък за една дама. Въпреки това, обзалагам се, че аз ще мога да те яздя. — Малките й, но силни ръце погалиха широкия гръб на коня, а Фелън почувства тръпки по собствения си тил. — Въпросът обаче е какво става между господаря и господарката? И защо красавица като мисис Рамзи си е пожелала такъв огромен кон като теб?
— Може би тя обича предизвикателствата — каза Фелън.
Тя имаше хладнокръвие в излишък, той вече беше забелязал това й качество и й се възхищаваше. Джулиет не подскочи, въпреки че беше повече от очевидно, че не е усетила присъствието му. Беше прекалено тъмно и той не успя да забележи дали лицето й не е пребледняло, но предполагаше, че ако е, би било единственият знак за нейната несигурност. Продължи просто да милва коня и да му шепне същите нежни, успокоителни думи.
— Може би — съгласи се тя. Обърна се и го погледна. Никакъв страх нямаше в огромните й кафяви очи. — И може би мисис Рамзи е по-силна, отколкото изглежда.
— Да, има такава вероятност, тя винаги съществува — съгласи се той и затвори вратата на конюшнята зад себе си. Мракът вътре стана непрогледен. Тръгна към нея. Беше тъмно и не можеше да види дали тя не се движи, но конят на Валериън реагира на внезапното напрежение, което усети в галещата го ръка, с тревожно изпръхтяване.
— Спокойно, моето момче — прошепна Фелън, като се приближи още повече.
Сега нямаше как да избяга, той беше препречил единствения й изход. Тя вдигна глава.
— На мен ли говорите, или на коня? — запита тя и предизвикателно добави: — Сър.
— На коня, очевидно.
— Защо да е очевидно?
Тя стоеше гордо и напето изправена пред него, раменете й бяха леко изтеглени назад, а брадичката й — решително вирната нагоре. Може би си мислеше, че изглежда като уличен хлапак, докато всъщност изглеждаше много привлекателна и неустоимо женствена.
Той се приближи още повече и тя отстъпи назад, гърбът й опря в грубата дървена стена. В малката постройка изобилстваха множество миризми — на коне, на дъбово дърво, на прясно сено и на море, на диви рози, растящи навън, и на дивата роза, която беше пред него.
— Защо ти не ми кажеш? — нежно, с опасни нотки в гласа я запита той.
— Аз… аз не знам за какво говорите.
Заекването й беше толкова слабо, че някой друг можеше и да не го забележи. Но Фелън беше много чувствителен към всичко, свързано с нея — усещаше биенето на сърцето й, учестяването на пулса й, туптенето на вратната й вена, видя капчиците пот, оросили челото й, чу как нервно и дълбоко си пое въздух. Искаше да поеме дъха й в устата си, да я целуне. Не можеше да си спомни някога преди да е пожелавал да целуне жена. Обикновено не той беше този, който поемаше инициативата. Но сега искаше да поеме тази предизвикателна уста в своята и да опита вкуса й.
— Подслушвал си на вратата — каза той, вместо да продължи подхванатата тема. — Ханигън те е хванал да надничаш в стаята на господарката. Чудя се дали си открил нещо интересно.