Това, че беше с чин в армията с периодично отпусканите му пари, беше прибързано. Беше постъпил по детски глупаво, но тогава беше едва осемнайсетгодишен, а и имаше доста горещ темперамент. Тогава баща му го беше провъзгласил за луд. Но всъщност, оказа се, че едва ли е вземал по-разумно решение. Нито един от офицерите, които го познаваха, нямаше представа защо един наследник на огромно имение може да реши да постъпи в армията. Но го бяха приели и той позна приятелството, което свързваше онези мъже, чийто живот беше винаги в опасност. Ханигън беше неотлъчно до него и той беше спокоен. Беше заживял в хармония със себе си, нещо, което не мислеше, че е възможно. Беше приел съдбата си със скептична благосклонност и служи в армията цели осем години, след което продаде чина си. Връщането му в Йоркшир обаче си беше чиста лудост.
Изтегна се удобно в кожения стол, но челото му беше набраздено от бръчки, а веждите му бяха смръщени. Отдавна беше минало времето, когато се поддаваше на безполезни съжаления и копнежи по невъзможното. Много хора вече бяха платили цената на семейното наследство. Проклет да бъде, ако позволи на Валериън да направи същото.
— Имаме проблем, Ваше благородие.
Фелън вдигна глава и присви очите си. Ханигън влезе в стаята. Дрехите му все още бяха прашни от пътуването. Лицето му беше мрачно.
— Не изглеждаш добре — каза Фелън. — Искаш ли нещо, с което да утолиш жаждата си, преди да ми кажеш?
— Дулси ще ми донесе малко бира.
Ханигън се отпусна тежко на един стол. Наистина беше много уморен. Взаимоотношенията между двамата бяха по-скоро приятелски, отколкото като тези между работодател и слуга. Сега Фелън разбра, че нещата наистина са много сериозни.
Фелън не беше човек, който зачита условностите. Не даваше и пукнат грош за правилата на обществото, нито за класовите различия или пък за други подобни абсурдности. Когато, а това беше много, много отдавна, беше научил, че малкото момченце, което си играе в кухнята, е неговият полубрат, той се погрижи Валериън да се присъедини към него и да взема уроци заедно с него. Майката на Фелън се беше противопоставила и изпаднала в ярост, но дори на петнайсет години той вече не й обръщаше никакво внимание, а баща му беше одобрил действията му. И така, той взе Валериън под крилото си.
Фелън винаги беше чувствал Ханигън като свой баща. Той му беше по-близък от мъжа, който го беше заченал. По време на скитанията им зад граница Ханигън също беше започнал да пренебрегва някои от условностите. В Англия обаче той се отнасяше с Фелън почтително, никога не пропускаше да спомене титлата му. В Англия разговорите между тях винаги бяха кратки.
Фелън се облегна назад и търпеливо зачака. Наистина, той беше човек, който се е научил да овладява импулсите си. Винаги беше успявал да го направи, независимо колко усилия му струваше това. Винаги, но не и сега, когато беше срещнал момичето, което наричаше себе си Джулиън Смит.
— Тя е благородничка — каза Ханигън.
Дулси му беше донесла чашата бира, беше я оставила пред него и се беше оттеглила с обичайната си дискретност. Фелън обмисли получената информация.
— Валериън ще бъде доволен — с горчивина в гласа каза той. — Той търси наследничка, за която да се ожени.
— Тя не става. Вече е омъжена.
Фелън запази лицето си напълно безизразно. Не позволи на нито едно от чувствата си да се изпише на него.
— Така ли? — спокойно каза той.
Но Ханигън го познаваше още от рождението му.
— Знаех си, че няма да си доволен — каза той. — А като ти кажа за кого е омъжена, ще си още по-малко доволен.
— За някого, когото познавам? — Вече не се опитваше да скрие реакциите си, щеше да бъде безполезно. — Защо не ми кажеш всичко наведнъж? Предполагам, че момичето си има име?
— Джулиет Макгауън Лемур. Съпругът й е Марк-Дейвид Лемур. Срещнахме го в…
— В Александрия — подсказа му Фелън, който веднага си спомни лицето на мъжа. И веднага го намрази. — Не си спомням да съм чувал за неговата съпруга.
— Не са били женени тогава. Реших, че е по-добре незабавно да се върна и да ти кажа какво съм открил, вместо да губя време да уточнявам подробностите. Предполагам, че лесно ще успееш да ги измъкнеш от нея. Всичко, което знам, е, че са се оженили в Египет, върнали са се в Лондон с кораб, а после тя е изчезнала. Той я търси.
— Вярвам, че е така — спокойно каза Фелън.
— Обеците са си лично нейни, между другото.
— Макгауън. — Фелън замислено повтори името. А после каза. — Тогава, излиза, че баща й е Черния Джак Макгауън. Никак не е чудно, че тя е толкова необикновена. Той беше единствен по рода си.