— Не, не аз. Тази чест се падна на Фелън. Той следва някакви свои правила, винаги го е правил. На него не му харесва фактът, че трябва да наследи титлата, но нищо не може да направи по въпроса. Никога не е харесвал Йоркшир, нито семейството си. Не мога да го обвинявам за това. Майка му… е, колкото по-малко говорим за нея, толкова по-добре. Ако зависеше от Фелън, той щеше да прекара живота си, скитайки се по света, откривайки нови места. Нямаше да стои затворен в онова мрачно имение в Северна Англия. Но не зависи от него. Не може да върне баща ни към живота, а и не съм сигурен, че би искал да го направи, ако можеше. Дори и в името на свободата си не би го направил. Никога не съм разбирал защо, но баща ни го мразеше. И не пропускаше случай да му го покаже.
— Отвратително! — каза ужасена Джулиет.
Тя поне си имаше спомена за обичта на Черния Джак Макгауън към нея и този спомен щеше да й помага в трудни времена. Валериън сви рамене.
— Той не се нуждае от твоето съчувствие. Той е свикнал да живее порядъчно и да води самостоятелен живот. Никой не може да се докосне до душата му. Той самият не дава пет пари за никого.
— Това предупреждение ли е?
Усмивката на Валериън беше съвсем невинна.
— Защо го приемаш така? Ти не се интересуваш от брат ми, нали?
— Не, дори не искам да го виждам — твърдо рече Джулиет. После смени темата. — Как умря баща ви? Скоро ли умря?
Тя протегна крака пред себе си и кръстоса глезените им, също като Валериън, когато носеше панталони.
— Не е лошо — каза той, след като я огледа от глава до пети. — Но трябва още малко да изправиш раменете си. Вдигни брадичката си нагоре, все едно, че предизвикваш света.
— А ти трябва да се усмихваш малко по-превзето.
— Да, но не мога. Проблемът е, че май и ти не знаеш как да се усмихваш превзето. И не можеш да ми помогнеш с указания по въпроса.
— Страхувам се, че не зная нищо за изкуството на флирта — доста студено каза тя.
Валериън се засмя.
— Да не би аз да трябва да те уча как да бъдеш жена, че и мъж?
— Не ставай нахален, момче — отговори му Джулиет.
— Прекрасна двойка, нали?
Гласът на Ханигън достигна до тях и прекъсна веселите им занимания. Тя вдигна очи и го видя да стои на прага. Фелън беше зад гърба му. В коридора беше тъмно и тя не можеше да види изражението на Фелън, но можеше да усети сдържаността му и да се досети за неодобрението му.
— Чудесно — каза той, а в гласа му се долавяха нотки, които можеха да се приемат и като ревност.
— Като брат и сестра — весело продължи Ханигън. — Единственият проблем е — кой е братът и кой — сестрата?
Забележката му предизвика гръмогласния смях на Фелън, който изненада всички. В смеха му нямаше и следа от присмехулност.
— Наистина, трудно е да се каже кой е по-красив от двамата.
— Валериън. — Джулиет беше категорична. — А и той е несъмнено по-женственият.
— Не знам дали думите ти трябва да ми харесват — запротестира Валериън.
— Ти си по-сръчен в полагането на грима — отбеляза тя, като концентрира вниманието си върху единствения мъж, с когото се чувстваше свободна да разговаря.
— Това е, защото трябва да крия мъжката си брада, а ти нямаш такава. Ти си голобрад — добави той, за да подсили ефекта.
— Но поне те бия на шах — сладко каза тя.
— Разбирам какво имаш предвид. Вие сте чудесни брат и сестра — каза Фелън, влезе в стаята и седна до брат си. — Налей ми чаша чай, братко, и ми покажи дали имаш напредък в тази област след обучението на Джулиет.
— Да, напредва — каза Джулиет, докато следеше с критичен поглед как Валериън налива чая, след което подаде чашата на Фелън, като внимаваше да не докосва ръката му. — Но все още е малко несръчен.
— Аз се справям по-добре като жена, отколкото ти като мъж — настоя Валериън.
— Не — възрази самодоволно тя, — не е вярно.
— Деца, деца — каза Фелън. — Спрете кавгата и ми кажете какво накара Вал пак да облече роклите. Мислех, че нищо на света не би могло да те накара доброволно да облечеш рокля. Да не би да са започнали да ти харесват.
— Престани, Фелън — със сладък гласец отговори брат му, а Джулиет изрече на ум онова, което може би щеше да последва. — Ще направя една светска визита.
— Нима ще посетиш интелектуалката? — простена Фелън. — Мислех, че си се отказал от нея.
— Опитах се да устоя на изкушението — каза Валериън с усмивка, която беше много мъжествена. — Опитах се, кълна се. Джулиет дори ми изнесе лекция относно това, колко неучтиво и неправилно е да се ползвам с доверието на една дама. Но не мога. Освен това, аз и Софи сме приятелки. Страхувам се, че ако не се появя у тях, тя самата ще реши да ме посети, а посещението й може да ни причини известно неудобство. Този път ще взема Джулиет със себе си. Няма да направя нищо неприлично, след като имам свидетел със себе си.