— Ела с мен, любов моя — каза нежно Валериън, — и аз ще ти разкажа всичко, което знам по въпроса.
В огромните й сини очи се смесваха трепетно очакване и известно безпокойство. Тя запита:
— Нима е така ужасно, както мама твърди?
Прииска му се начаса да удуши строгата майка на Софи.
— Всичко зависи от това, дали ще се омъжиш за капитан Мелбърн — каза той. — Или за някого, когото обичаш и на когото не можеш да устоиш.
Софи се изкикоти.
— Мъж, на когото да не мога да устоя?! Не мога да си представя такова нещо.
Той погали дланта й, като внимаваше ласката да не бъде много настойчива.
— Ще се изненадаш сама от себе си, дете. Ще се изненадаш.
Денят беше красив. Слънцето блестеше във водите на пристанището, небето беше чисто и яркосиньо, а до него беше мис Софи де Куинси. Те излязоха от библиотеката и се отправиха към брега. Никой мъж на света не би могъл да иска повече от живота, помисли си Валериън. Освен ако не беше облечен като него в рокля, а не в обичайните за мъжете панталони.
Софи гледаше към морето със замечтан поглед.
— Някой ден — каза тя — ще пожелая да избягам от всичко. Просто ще се кача на някой кораб и ще отплувам и никой няма да може да ме спре. Никой няма да може да ми задава въпроси, никой няма да може да ми чете лекции за моя дълг към обществото.
— Странно — каза той, като нарочно придаде на гласа си весели нотки, — никога не бих се досетила, че ти си човек, който копнее за пътешествия.
— Всъщност, не съм такъв човек — каза тя. — Обичам морето, но предпочитам да го наблюдавам от прозореца, стъпила на твърда земя, а не от борда на кораб. Но сега се чувствам неспокойна. — Усмихна му се дяволито и добави: — Обаче когато си до мен, се чувствам по-добре.
— Може би ти все пак ще се омъжиш за капитан Мелбърн — каза той. — На колко си години? На седемнайсет? На осемнайсет? Има си причина жените да се омъжват толкова млади.
— Защото стават неспокойни ли? — вметна Софи. — Ти затова ли се омъжи?
— Нека да не говорим за мен — каза Валериън, на когото беше омръзнало да реди лъжа след лъжа. — Нека да помислим за твоето бъдеще. Много по-вълнуваща тема за разговор. Моето е вече твърдо определено.
— Твърдо определено? Не мислех, че мистър Рамзи е така твърдоглав.
— Такъв е, скъпа приятелко, такъв е — мрачно каза Валериън. — И така, капитан Мелбърн е кандидат за твоята ръка. Той е много красив, разбира се, въпреки че е прекалено едър.
— Не е толкова едър, колкото е твоят съпруг — отбеляза Софи.
— Но и ти не си така едра като мен — отвърна Валериън. — От друга страна, твоят капитан Мелбърн изглежда приятен човек.
— Той не е моят капитан Мелбърн. Поне не още — искрено добави тя. — Той има други предимства. Живее в Лейк Дистрикт. Далече, далече от моите родители.
— Това винаги е точка в полза на бъдещия съпруг — учтиво се съгласи Валериън. — Обича да ходи на лов?
— Много.
— О, Господи.
— И е влюбен в кучетата си.
— Това в негова полза ли говори, или против него? — попита я Валериън.
— Не съм много сигурна. Твърди, че е обикновен човек, а аз вярвам, че точно такъв ми е необходим. Искам да живея в провинцията и да имам дузина бебета, да затварям буркани с мармалад и сладко, да броя чаршафите си и да поливам цветята си.
— Прилича на истинска идилия. И капитан Мелбърн ще ти даде всичко това, а после ще отиде на лов и няма да те безпокои — каза той, като се прокле за искреността си.
— Да — отговори тя с мрачен глас, — но когато погледна тази розова картина, някак си не виждам в нея капитан Мелбърн до себе си.
— Ами, той може и да си счупи врата някой ден, докато обикаля на кон да прибира дузината си деца.
Софи се изкикоти.
— Животът рядко е толкова благосклонен.
— Предполагам, че е така — с въздишка се съгласи Валериън.
— Но ако беше, може би и твоят съпруг щеше да продължи да пътешества без теб, а ти щеше да останеш тук, при мен. Лейк Дистрикт е твърде красива област, знаеш ли?
— Знам — мрачно каза Валериън. — Но не мисля, че можеш да разчиташ, че животът ще е особено благосклонен към теб, скъпо момиче. Предполагам, че ще последвам мистър Рамзи дори в дивата джунгла. И предполагам, че съпругът ти ще доживее до дълбока старост, а ти вероятно ще се съсипеш с толкова много деца.
— Глупости — каза тя. — Аз съм млада, здрава и силна. Нямам намерение да се превръщам в една от онези крехки жени, които се отказват от работата, когато тя започне да нараства с всеки изминал ден. Имам намерение да доживея до почтена възраст.
Той погледна свежото й младо лице, блестящите й очи и нежната, любима нему уста и се усмихна. Самият той вече се чувстваше много възрастен.