— Може да се изненадаш, скъпи Невил — нежно му каза дамата.
Само за миг Джулиън почувства известна слабост. Не можеше да се помръдне. Имаше странното чувство, че всеки един от присъстващите в стаята, като се започне от двете сервитьорки, които същата вечер по-рано бяха флиртували безмилостно с него, и се стигне до прекрасната дама и двамата развратни джентълмени, го гледа с изненадващо любопитство, издаващо сексуален апетит.
Но това беше абсурдно! Направо нелепо! Двамата джентълмени представляваха два полюса във всичко: различаваха се коренно по външност, по темперамент, по характер; вероятно — и по сексуални интереси. Джулиън беше много доволен, когато успя да се оттегли, напълно смутен и объркан. Никой не направи опит да го спре, но когато внимателно и тихо затвори вратата след себе си, той чу дрезгавия глас на дамата, който бавно провлачваше думите:
— Знаеш ли, Филип, може би, вместо Невил, ние трябваше да го задържим.
Вратата се затвори, преди Джулиън да успее да чуе отговора на високия джентълмен. Само язвителният му глас проникна през дебелата дъбова врата, думите останаха неясни. „Още по-добре“ — помисли си Джулиън, като слизаше по тесните стълби надолу към кухнята. Нещата и без това вече бяха станали много сложни и заплетени.
Беси само го погледна, а после го заведе до таванското помещение над кухнята. Там беше горещо и задушно. Леглото беше малко и с провиснали пружини, разположено прекалено близо до прозореца. Някой, вероятно Беси, се бе опитала да направи мястото по-гостоприемно и приятно. Джулиън се оглеждаше около себе си, застинал от изненада. Погледът му се спря последователно на меката завивка и на тънкия дюшек, на легена и на съда с вода. Чантата му беше сложена до леглото, като явно не беше отваряна и нищо от багажа му не беше разглеждано.
Поне така се надяваше той. Не обичаше да мисли за това, как биха реагирали хората, ако надникнат в чантата и разгледат съдържанието й. Нещата, които притежаваше, не бяха много. Още един чифт дрехи, по-износени от тези, които бе облякъл. Бельо от тънък ленен плат, обточено с дантели. И чифт обици, украсени с диаманти и перли, които представляваха цяло състояние.
Джулиън погледна към прозореца и видя отражението на лунната светлина. В тази топла лятна нощ селището Хемптън Реджис беше напълно спокойно, въпреки че отдолу долиташе смеха на посетителите в кръчмата, а отдалеко се чуваше шумът на океана. А той все още продължаваше да се чуди, че сър Невил е притежателят на нежния женски глас, а не дамата.
Разкопча жакета и кожената си жилетка и ги съблече, като внимателно ги подреди и а стола. Събу панталоните и чорапите си и раздвижи пръстите на краката си. Прохладният нощен въздух беше много приятен. Съблече огромната си бяла риза, а после и бельото и въздъхна облекчено.
И тогава Джулиън Смит, по-известен като Джулиет Макгауън, дъщеря на неизвестния Джак Макгауън, наричан Черния, легна на леглото и заспа веднага. Беше изтощена и сънят й беше дълбок.
— Какво имаше предвид, като каза ние да го задържим вместо Невил? — попита мъжът на име Филип.
— Е, сега не искам кавги и разправии — измърмори Невил. — Знаете, че мразя споровете, които не съм започнал аз самият. Освен това, аз първи го видях.
— Но моя интерес към него не е перверзен — заяде го Валери.
— Той е два пъти по-млад от тебе и, без съмнение, е девствен — отговори Невил. — Това вече е достатъчно перверзно.
— О, но аз мислех да го запазя за Филип.
— Вие двамата причинявате главоболие — каза високият джентълмен и се отпусна на един стол с небрежна елегантност. Взе чашата си с коняк, която Агнес вече беше донесла — И все пак, той събужда у мен странно чувство. Той е смешен, нелеп, абсурден.
— Защо? — запита го объркан Невил.
Валери му отправи една отвратителна усмивка.
— Ще ти кажа, когато пораснеш, мили.
Сър Невил хвана учудващо силната й ръка и я поднесе към устните си.
— Ако някога успея да се влюбя в жена — прошепна той, — то това ще бъдеш ти.
— Извънредно съм поласкана — отговори тя и запърха с мигли. — Но не знам как ще се почувства съпругът ми.
— Следвай сърцето си, мила — каза Филип с язвителния си глас. — Не ми позволявай да се бъркам в твоите малки удоволствия.
Невил пусна ръката й с нервна припряност.
— Казах „ако“ — бързо изрече той. — Но, уви, ще трябва да останем само приятели. И като говорим за приятелство, мога да ви предложа от най-чудесния крем за кожа, направен от шампанско и краве прясно мляко. Ще направи чудеса за загрубелите ви ръце.
— Много любезно — прошепна Валери.
А Филип само изсумтя и сложи на масата празната си чаша коняк.