— Ти си най-любимото ми същество в целия свят — прошепна тя в ухото му. — Благодаря ти за следобеда.
А той си помисли за мъченията и нещастието, които беше преживял.
— Благодариш ми за какво? — запита я той.
— За твоята откровеност. Аз ценя откровеността повече от всичко.
Думите й бяха като нож, който се заби в сърцето му. Той успя спокойно и невъзмутимо да премине през града, но едва дочака да вземе завоя, който водеше към Сатърс Хед, и се втурна към къщата като обезумял. Опитваше се да потисне гнева и разочарованието, които изпитваше, като бягаше в тръс и надаваше високи стонове. Но не успя.
Когато се прибра, изпи две бутилки вино. Но и те не бяха достатъчни, за да изтрият доверчивото лице на Софи от паметта му. Нито пък за да заличат спомена за усещането, което нежните й ръце бяха предизвикали, докато почиваха на бедрото му. Ако тя разбереше, че е говорила по толкова интимни въпроси с мъж, никога нямаше да му прости. Проклятие! А ако откриеше, че е била лъгана през цялото време, нима щеше някога да му прости?
Думите й още звучаха в ушите му. Тя ценеше откровеността повече от всичко, а той непрекъснато я лъжеше. Каквато и надежда да беше хранил за щастлив завършек, тя вече не съществуваше. Можеше спокойно да придружава Фелън в скитанията му по света и да бъде като него — без корен. Без Софи не би се чувствал спокоен и у дома си.
На всичкото отгоре, той се беше оставил да го придума да излязат утре на разходка. Не беше успял да й откаже, както не успя да откаже и на невинните й въпроси. Беше платил цената за всичко това, а утре сигурно щеше да бъде още по-лошо. Щяха да бъдат само двамата в нейната малка открита карета и щяха да пътуват чак до останките от римската крепост. Ще трябва да внимава да не бъде подхваната отново темата за секса. Защото не беше сигурен дали ще успее да запази самоконтрол.
Останките от римската крепост се намираха в Кинли, на дванайсет мили. Щяха да отсъстват през целия ден, затова готвачката на Софи щеше да им приготви храна като за пикник. Пътуването щеше да бъде едновременно пътуване към рая и пътуване към ада. Той се зарече, че това ще бъде последният път, когато ще бъде в нейната компания без други лица, които да бъдат свидетели на неговото поведение. След утрешния ден той щеше да я държи настрана. Трябваше да приключи с това положение, което приличаше на задънена улица, и да замине за Париж. А това означаваше да признае несъществуваща вина и да прояви малодушие. Не го тревожеше петното, което щеше да украси името му. Първо на първо, това име никога не е било неговото. Поне не законно.
Можеше само да се надява, че ще успее да изпълни замисленото. Колкото по-голямо е разстоянието между тях, толкова по-голяма ще е възможността тя да му прости, ако въобще някога открие истината. Макар и тази възможност сега да му изглеждаше нищожна.
На следващата сутрин нямаше и следа от Фелън, нито от Джулиет. Валериън се беше събудил с ужасно главоболие. За наказание се изкъпа със студена вода и застана в средата на стаята, обут само в долни гащи Беше започнал да се бръсне, когато Джулиет влезе и го загледа критично.
— Не знаех, че джентълмените се бръснат сами — каза тя.
Той наистина харесваше Джулиет, харесваше дори нейните хапливи забележки и високомерието, което като че ли й беше вродено. Защо не можеше да се влюби в момиче като нея?
Защото неговият изненадващо ревнив брат щеше да го убие. Той я погледна и й се усмихна.
— Но аз не съм джентълмен — каза той, като внимаваше да се обръсне съвсем гладко.
Тя се засмя.
— Вярно. Не съм сигурна като какъв изглеждаш. Може би като някое митично същество, може би като кентавър.
— Уверявам те, че съм истински мъж.
— Ще запомня — каза тя.
Дяволитата й усмивка не се съчетаваше много добре с объркването, което лицето й излъчваше. „Нищо чудно, че Фелън е лудо влюбен в нея“ — помисли си Валериън.
— Какво прави тази сутрин? — запита я той, като започна да бръсне другата си буза.
Тя не му отговори. Той я погледна и видя, че цветът на лицето й се е променил. Сега кожата й беше обагрена от червенина. Така, значи Фелън се е приближил с една крачка към нея. А може и с повече. Той се запита къде ли е прекарала нощта. Реши, че не е била в леглото на брат му. Ако беше, нямаше да изглежда така… свежа.