— Разхождах се на чист въздух — отговори тя.
Тонът й беше весел и безгрижен и почти успя да го заблуди. Но, очевидно, не се беше разхождала сама. Като си спомни, че брат му много обича да плува рано сутрин, той отчасти успя да се досети за сутрешните събития.
— Господи, какво правиш? — изпищя тя.
Той пак й се усмихна.
— Бръсна гърдите си, мило момиче. Трябва да го правя на няколко дена. Едва ли ще е добре за мисис Рамзи да има руси косми по несъществуващите си гърди.
— Отвратително — каза тя и потрепера, но продължи да го гледа като омагьосана как работи с ножчето.
— Съгласен съм с теб, но нямам никакъв избор. Не се тревожи, Фелън не бръсне гърдите си.
— Знам — чистосърдечно си призна тя и се изчерви още повече. — Искам да кажа, че не ме интересува какво прави той с тялото си.
— Разбира се, че не те интересува — каза Валериън, а в гласа му прозвучаха успокоителни нотки.
Той обра пяната, която беше останала по гърдите му, и я попита:
— Колко си силна?
Тя изненадано го погледна и на свой ред каза:
— Защо питаш?
Той й подаде една огромна банела, която изглеждаше като уред за мъчение, и каза.
— Трябва да придам нова форма на моето женско тяло.
— Откъде взе това? — Гласът й беше изпълнен с уважение. — Никога преди не съм виждала подобно нещо.
— Вярвам, че дебелите стари дами ги носят. А може би и дебелите стари мъже. — Той обви тялото си с банелата и се обърна с гръб към нея. — Просто дръпни вървите, колкото можеш по-силно.
— Валериън!
Гласът на Фелън изплющя като камшик и Валериън трепна. Обърна се и видя брат си да го гледа от прага.
— Имам ужасно главоболие — каза той уморено. — Моля те, не крещи така.
Фелън поомекна.
— И да имаш главоболие, вината за това е твоя. Знаеш, че не можеш повече от бутилка вино. За нещастие, май не падаш по-долу от баща ни в това отношение.
— Малка утеха — неблагодарно каза Валериън.
Джулиет беше изтървала вървите на банелата, а лицето й беше пребледняло. Бяха й се струпали прекалено много емоции и Валериън вече не можеше да разчете изражението на лицето й. Но не можеше да сбърка реакцията на Фелън. Затова Валериън реши да я съжали.
— Ако можеш да ми донесеш малко кафе от кухнята — каза той на Джулиет, — ще бъда твой роб цял живот. Фелън ще ми помогне с утринния тоалет.
Тя избяга, без да каже дума, и Фелън веднага тръгна към него със страшно изражение на лицето.
— Фелън ще ти помогне с тоалета, добре — изръмжа той. — Дръж проклетите си ръце по-далеч от нея!
Ако главата не го болеше толкова много, Валериън може би щеше да се позабавлява за сметка на брат си. Може би щеше да му се стори странно, че иначе невъзмутимият му брат, сега е изпаднал в ярост. Но успя само да поклати глава.
— Погледни ме, човече! Да не би да мислиш, че имам намерение да я съблазня, като й предложа да ми помогне да се облека като жена?!
Но целият здрав разум на Фелън се беше стопил.
— Не мога да знам какво става в главата ти. Просто не искам да я докосваш.
— Но аз не съм я докоснал, дявол да го вземе. Тя се опитваше да завърже корсета ми. Това не е най-еротичното нещо на света, уверявам те. Ако мислиш, че е, с радост ще ти дам корсета назаем и ще можеш сам да разбереш дали той възбужда Джулиет.
Фелън замахна към него. Обикновено рефлексите на Валериън бяха по-бързи и той успяваше навреме да клекне, но днес, като последица от двете бутилки вино и недостатъчния сън, те бяха забавени. Юмрукът на Фелън попадна в лицето му. Силата на удара наруши равновесието и на двамата и те паднаха на земята.
— Слез от мен, кон такъв! — каза ядосано Валериън, който беше като хванат в капан от проклетите поли на роклята.
Фелън се изправи на крака и протегна ръка на брат си, за да му помогне да стане. Валериън не обърна внимание на жеста му.
— Дявол да те вземе — каза той. — Как, по дяволите, да обясня това на Софи?
— Е, имаш синина, добре — каза тихо Фелън. — Тя просто ще си помисли, че съпругът ти те бие. И че, без съмнение, ти си го заслужаваш.
— Всичко това е прекрасно, но вчера аз й говорих за добрите страни на брака и удоволствията, които един добър съпруг може да й даде.
Той стана, отиде до огледалото и огледа лицето си. Изражението му беше объркано.
— Нима наистина си го направил? Не мога да си представя каква е била причината за подобен разговор. Сигурен съм, че не искаш да я окуражиш да се омъжи, тъй като, очевидно, не може да се омъжи за теб.