Два часа по-късно гостите на сър Невил бяха безопасно настанени в тяхната карета и потеглиха по осветения от луната път към удобната си квартира в Сатърс Хед. Пътуваха мълчаливо през по-голямата част от пътя. Дамата първа наруши тишината:
— Има моменти, Фелън, когато чувството ти за хумор като че ли се изпарява.
— Трябва само да те погледна, братко мой, и чувството ми за хумор веднага се завръща — отговори Фелън присмехулно, като приятно провлачваше думите.
Валериън подритна полите си.
— Господи, видя ли какви многозначителни погледи ми хвърляше онзи малък извратен тип? Сигурен съм, че ще бъде извънредно щастлив да узнае какво всъщност се крие под полите ми. А сега той се измъчва и е отвратен от мисълта, че го привлича една жена.
— Радвам се, че го намираш забавно — отговори Фелън Джеймс Мърдок Ромни.
— Само Бог знае колко малко са нещата, които наистина ме забавляват — каза Валериън. — И докога ще трябва да нося тези проклети поли? Защо, за Бога, избрахме този от всички възможни маскаради? Не можехме ли да се дегизираме като моряци, като търговци или като цигани? Вече започвам да говоря глезено и превзето като жена. Осъзнаваш ли колко много време измина, откакто за последен път имах възможност да флиртувам с жена?
Гласът му беше изпълнен с отвращение.
— Тази вечер, например, ти доста успешно флиртува.
Валериън потрепна.
— Това не се брои. Уморен съм и съм отегчен. Уморен съм да стоя като хванат в капан в онази къща, уморен съм да нося поли, уморен съм от бездействие и липса на сексуален живот.
— Съмнявам се — пак провлече думите Фелън. — Не обичам да ти го припомням, Валериън, но с тази твоя руса коса не можеш да минеш за циганин.
— Но ти можеш, проклета да бъде черната ти коса — измърмори Валериън, но без истинска злоба и яд. — Щом трябва да се преструваме на съпрузи, не може ли ти да бъдеш момичето?
— Не, не би подхождало на достойнството ми — каза Фелън. — Освен това, ти изцяло си виновен, че си така привлекателен и красив.
— Не зная колко дълго бих издържал. Лорд Хари беше убит преди повече от месец, а все още нищо не се е случило.
— Майка ми се радва на една всеобща скръб и съчувствие — невъзмутимо каза Фелън.
— И през цялото време ме обвинява в добре планирано, хладнокръвно убийство. Дявол да го вземе, трябва да се върнем там.
— Ти, както и аз, много добре знаеш, че не можем. Моята уважавана майка може и да е почти луда, но ще успее да убеди правосъдието, че ти си студенокръвен убиец. Най-безопасно ще бъде да напуснем страната, докато всичко отшуми.
— Никъде няма да отида — раздразнено каза Валериън. — Кой, мислиш, го е убил, Фелън? — тихо запита той.
— Ако знаехме, нямаше да бъдем на стотици мили от Йоркшир. Щяхме да преследваме проклетото копеле и щяхме да го изправим пред съда.
— Моята единствена надежда, нали? Да открием кой всъщност го е убил.
— Нашата единствена надежда. И аз съм загрижен като тебе. Според Ханигън, мнението на хората е раздвоено. Те се чудят кой от двама ни го е убил. Изглежда, повечето от тях смятат, че истинският извършител съм аз, а майка ми само ме защитава. Хората знаят, че лорд Хари и аз винаги сме се мразили, докато ти, както много пъти е било доказвано, си неговият любимец. Аз не искам дори да стъпвам в Йоркшир, още по-малко искам да вляза във владение на собствеността, която винаги съм презирал.
— Едва ли някой наистина вярва, че ти си замесен в убийството на татко.
— А нима някой наистина вярва, че ти си жена — отговори Фелън. — Хората вярват в това, в което искат да вярват. И по-скоро ще повярват на очевидното, отколкото да се задълбочават.
Валериън повдигна рамене.
— Е, поне можем да се показваме в обществото. Дори този маскарад е за предпочитане пред самотата. Особено след като ти не искаш да ми позволиш да яздя на обществени места. Никога не съм предполагал, че тази черна овца — брат ми, е такъв тиранин.
— Може и да си мислиш, че си много убедителен в ролята си на жена — каза Фелън, — но аз не съм толкова сигурен. По-добре е да вземем всички възможни предохранителни мерки.
— А не мислиш ли, че хората може и да се питат защо живеем така отшелнически?
— Аз просто ще им кажа, че ти си в трудно положение.
Валериън го загледа неразбиращо изпод дългите си златни мигли.
— Какво означава пък това?
— Означава, че съм казал на хората, че ти очакваш дете. Или по-просто, че си бременна.
— О, Господи! — простена Валериън. — Необходимо ли беше това? Можеше да ми спестиш неудобството и унижението.
— Но това се оказа много ефективно. Стана ясно защо предпочитаме само собствената си компания. А също така обясни защо талията ти е малко по-широка, отколкото трябва.