— Очевидно — простена Валериън. Удареното място щеше да се подуе, дявол да го вземе. — И аз не бързам да я задомя. Искам просто да бъда сигурен, че когато го направи, тя няма да получи по-малко, отколкото заслужава.
— О, добри ми Боже, Валериън! И какво си й казал?
— Разказах й за чудесата на сексуалното преживяване. Тя беше направо очарована.
— Да, мога да си представя. Колко благородно от твоя страна. Защото това сигурно е бил разговорът, който ти е носел най-голяма утеха.
— Едва ли.
И тогава Валериън се засмя на нескопосната си шега.
— Щом не мога да я имам за себе си, искам поне да е щастлива. С информацията, която й дадох, тя никога няма да се омъжи за смотаняк като капитан Мелбърн.
— Кой, моля те, е капитан Мелбърн? — учуден попита Фелън.
— Един от нейните ухажори.
Настъпи дълго мълчание.
— Съжалявам, Валериън — със сериозен глас каза Фелън.
— Синината ще изчезне.
— Не за това говорех.
— Знам.
Очите им се срещаха и дълго и напрегнато се гледаха, а после Валериън сви рамене и се усмихна.
— Ще взема от живота това, което мога. Което не е много, за съжаление. Ние ще прекараме деня заедно, а после аз ще отсъствам дълго. Ще се изпълни желанието ти, Фелън. Ще избягам като презряно псе. Ще дойда във Франция с теб.
Брат му продължаваше да мълчи и Валериън, изненадан, впи поглед в него.
— Мислех, че ще ликуваш. Откакто сме тук, се опитваш да ме качиш на някой кораб. Казах ти, вече искам да избягам.
— Защо?
— Защото се примирих. Примирих се с това, че Софи не е за мен. Примирих се с това, че истината за смъртта на стария лорд Хари никога няма да излезе на бял свят. И може би това е за добро.
— Не съм съвсем сигурен, че го е направила тя — безизразно каза Фелън.
Валериън седна на края на леглото и продължи да обува копринените си чорапи.
— Естествено е, че не искаш да го повярваш. Не ти се иска да мислиш, че майка ти е убила баща ти.
— Естествено е майка ми да бъде първата след заподозрените — каза Фелън отново безизразно. — Мисля, че тя е способна на всичко. Но нещо в цялата работа ме смущава, нещо не е на място. Свикнал съм да се доверявам на инстинктите си, а те ми казват, че не го е извършила тя.
— Тогава кой?
— Ако имах и най-малкото подозрение, щях да предприема нещо по въпроса, нали? Но не знам откъде да започна.
— Фелън — поде Валериън, — сигурен ли си, че можем да се доверим на Ханигън? И не ме гледай така! По едно насинено око на ден е достатъчно.
— Познавам Ханигън, откакто съм жив. Той е предан на семейството.
— Знам. Питам се само дали предаността му включва и преданост към истината. Имам чувството, че знае повече, отколкото казва.
— Може и да си прав — каза Фелън бавно. — Той ни е предан, но е малко прекалено покровителствен. — Той отиде до прозореца и погледна към морето, а после продължи: — Още три дена. Те няма кой знае колко да променят нещата. Ако дотогава не сме изпитали и най-малкото възможно подозрение, ще тръгнем към чуждите земи и ще живеем живот, изпълнен с прекрасни приключения.
— Не съм сигурен, че обичам приключенията. Подозирам, че съм фермер по душа, точно като майка ми.
— Щеше да бъде добре, ако можеше да се грижиш за Ромни Хол — каза Фелън.
Валериън сви рамене.
— Не всичко е в нашите ръце. Ти не искаш имението, а аз не мога да го имам.
— Чуй какво ще ти кажа. Ако се наложи да емигрираме, ще отвлечем мис Де Куинси и ще я вземем с нас. Тя ми прилича на романтично младо момиче. Вероятно обича приключенията. И ще се ожениш за нея веднага щом стъпим във Франция.
— Съмнявам се. Тя може и да обича приключенията, но мрази лъжата във всичките й форми — мрачно каза Валериън.
— О! — Фелън нямаше какво повече да каже.
— Разбира се, ти винаги можеш да поделиш Джулиет с мен. — Валериън протегна ръце, за да се защити, и избухна в смях. — Не ме удряй отново, Фелън. Аз само се заяждам с теб.
— Аз не го намирам за забавно.
— Забелязах. Това е първият път, когато вземаш на сериозно жената, която ти харесва. Ако въобще си я взел.
— Да съм взел какво?
— Нея, разбира се.
— Нямам такива намерения.
— Луд ли си? Не трябва и двамата да сме луди от любов и да се чувстваме нещастни — възрази му Валериън.
— Любовта няма нищо общо с мен. Аз няма да я взема в леглото си, нито пък на континента. Не отричам, че я намирам привлекателна…
— Много добре, защото и без това не бих ти повярвал…
Фелън се втренчи в него и настана тежко мълчание.
— Не се нуждая от допълнителното усложнение да взема в леглото си жена, която има същите проблеми като нас.