— Може да те придружа — каза майка й, когато Софи премина през всекидневната, която се намираше в предната част на къщата.
Софи се беше запътила към предната врата, за да чака приятелката си. Направи всичко възможно, за да скрие изражението на лицето си, което издаваше мъката й. Ако майка й узнаеше колко скъпо й е времето, прекарано насаме с мисис Рамзи, повече от сигурно беше, че щеше да ги придружи. И през цялото време щеше да насочва разговора към такива благоприлични теми като правата на жените и окаяното положение на робите в Съединените щати. И въпреки че Софи беше напълно съгласна с майка си по тези въпроси, сега й се искаше да чуе нещо повече за секса.
— Това наистина ще бъде чудесно — излъга тя, както се надяваше, достатъчно убедително.
Нямаше навика да лъже и затова не беше опитен лъжец. Мисис де Куинси добре познаваше дъщеря си и сега отново успя да разбере мислите й. Тя просто поклати глава.
— Но предполагам, че ще бъда много заета. Имам пълно доверие на мисис Рамзи. Тя може и да е малко екстравагантна, но не мога да открия никакъв друг недостатък у нея. Тя има жива, присъща на мъжете интелигентност, а държанието й е открито и приятно. Не искам да й подражаваш във всичко, но тя положително има стил, който липсва на момиче като теб.
Софи хвърли изпълнен с тревога поглед към бледорозовата си рокля, която винаги беше смятала за най-хубавата в гардероба си.
— На мен ми липсва стил?
— О, Господи, стилът е точно такъв, какъвто трябва да бъде стилът на младо момиче с твоето социално положение. Девойка, току-що завършила училище, не може да има като нейния бронзов загар. Но ще можеш да го придобиеш, след като се омъжиш за капитан Мелбърн — каза майка й, която рядко говореше толкова дълго.
Софи чу думите, които я накараха да помръкне.
— Значи е направил предложение?
— Не с много думи, съвсем кратко. Но аз му дадох да разбере, че бихме посрещнали предложението му с благосклонност. Защото може и да не получиш толкова добро предложение втори път. С капитан Мелбърн за съпруг винаги ще можеш да планираш и внасяш ред в живота си. Представи си, например, че си омъжена за човек като мистър Рамзи, че трябва да пътуваш по цялото земно кълбо и че никога няма да имаш дом, който да наречеш свой.
— Щом обичаш някого, ще можеш да понесеш и това — колебливо рече Софи.
Това е най-неприятното, което може да ти се случи — каза твърдо майка й. — Капитан Мелбърн ще ти даде имения, които ще отговарят на твоя ранг. Няма да се налага да си мръднеш дори малкото пръстче, освен в случаите, когато правиш знак на прислугата.
— Нима не смяташ, че този живот би бил прекалено разточителен?
— Бих го сметнала за такъв при всички други случаи, но не и когато е замесена моята дъщеря. Знам, че ти ще използваш времето, за да развиваш ума си, че ще четеш научни и философски текстове. Ти си интелигентна, дете мое. Но трябва да си малко по-дисциплинирана и да четеш по-малко романтични истории.
Софи си помисли с тъга за конфитюрите и мармаладите, които искаше да прави, за чаршафите, които искаше да подрежда и брои. Да остави всичко на прислугата, на която работата нямаше да доставя никакво удоволствие!
— Права си, мамо — каза тя, изпълнена с чувство за дълг. Но в същото време си мислеше за членове, влага и за „малката смърт“, която Вал беше описала и която беше олицетворение на живота.
— А, ето я и мисис Рамзи — каза майка й.
Когато гостенката влезе в стаята, лицето на майка й засия.
— Аз и дъщеря ми тъкмо си говорехме за бъдещето. Знам, че мога да разчитам и на вас да й дадете мъдър съвет.
— Разбира се — отговори мисис Рамзи с дълбокия си гърлен глас, който Софи толкова много харесваше. — Да тръгваме, дете. Ако не сме уговорили подробностите за твоето бъдеще, докато се върнем, ще съм много изненадана.
Мисис Де Куинси им се усмихна мило.
— Знаех си, че мога да разчитам на вас. Вие сте видели достатъчно от живота и света и сигурно сте практична жена.
Софи едва успяваше да овладее объркването и смущението си, като се осмеляваше само крадешком да хвърли поглед към високата си, яка приятелка. В нейните прекрасни сребристи очи имаше горчивина. Те много приличаха на очите на съпруга й. Погледите им се срещнаха и се разбраха. Софи отново почувства онази странна, предателска топлина в тялото си.
— Аз искрено вярвам в практичността — прошепна нейната приятелка.
— Ще пътувате с каретата през целия път до Кинли? Значи, ще се върнете доста късно. — Мисис Де Куинси погледна дъщеря си с любов. — Не се оставяйте да ви безпокои с непрестанното си бърборене, мисис Рамзи. Въпреки старателните ми усилия, тя все още е много романтично младо момиче.